Днешният ми разказ се забави много. Неделята е много странен ден. Всички казват, че е ден за отмора. Че трябва да забравиш всичко и да почиваш, за да започнеш седмицата със свежи сили.

Много бих искала един ден това да се случи и при мен. Да прекарам деня с книжка в ръка или дълга разходка извън града. Да имам време за хобито си, да имам на разположение целия ден в търсене на перфектната покривка или чанта. Но засега не е такъв моментът. Може би е въпрос на приоритети и планиране на времето. Аз явно не съм намерила все още правилното планиране на времето.

В моето съзнание и ежедневие неделята е да си с единия крак в понеделника. Преглед на дрехите за работната седмица, финансите, замисляне на менюто, пазаруване. Санитарен полуден с децата – къпане, рязане на нокти и т.н. А с течение на деня – какво плануваме за седмицата, да разпределим задачите на всички. Кога трябва да водим каката на балет, кога е коледното й тържество...

Откакто тя е в училище, неделя е и ден за повечко готвене. Трябва да направя нещо за хапване, което да сложа в раницата. Но трябва да е атрактивно, вкусно и лесно за ядене. Курабийки, мъфини, банички – общо взето е това.

Днес ще са банички. По традиционна рецепта за нея и другите и с праз и гъби – за мен. Базовата рецептата за тази баница взех от тук, но махнах яйцата и сиренето. Пак станаха много вкусни, само с праз, гъби и магданоз.

Накиснах и нахут снощи и се завъртях още малко около едни фалафели. Та затова закъснях Сега се пекат и нямам търпение да видя какво ще излезе. От моите студентски години това беше най- любимата ми бърза храна. Сандвич с фалафели, 3- 4, в арабска питка, свежа салата и чеснов млечен сос. Това тогава струваше само 1,20 лв., за справка класическата болярска баничка беше 60 ст. Но разликата във вкусовете беше феноменална, революционна дори, все пак са минали 11 години от тогава . Никога не бях опитвала нещо толкова екзотично. Майсторът, който ги правеше, беше арабин и казваше, че най- вкусното нещо, което пък изобщо някога е ял е филия топъл хляб с лютеница.

Отнасям се към спомени за моите студентски години, какви неща ядяхме тогава, Боже мой! Сега, като се сетя, никога няма да ги вкуся, но тогава „боклучавата” храна беше символ някакъв на откъсването от майчината опека. Всички майчини ястия, топлина и уют от домашната кухня, заменихме с банички, салами на скара, сандвичи с каквото е евтино в магазина, кренвирши с яйце и някакви безумни първи опити в кулинарията. За разкош, от време на време си позволявахме студентски стол, но това не беше по- често от веднъж седмично.

“Но нямаше пък нищо по- сладко от това да се върнеш веднъж в месеца у дома и мама да ти е сготвила любимата манджа.”

И да знаеш, че някой те чака и те мисли.

Другият хранително- вкусов феномен беше колетът от вкъщи. Всеки студент е редно поне веднъж да получи колет. Имах приятел, който получаваше прясна цаца от Варна, например. Но такива колети бяха изключение. Най- често студентите получаваха буркани с прясно сготвени неща, буркани с консерви. И с този колет имаше пиршество поне седмица напред на всички от компанията. Докато отново не се чуе масово стържене на стомаси...

Как ли се хранят сега студентите? Пици на парче, дюнери, сандвичи, може би готвят нещо, може би пазаруват от т. нар. "топли витрини", кой ги знае. Но колкото голям да е изборът днес, все има кой да ги мисли. Това едва ли се е променило.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"