Днес няма да се похваля с прекрасна снимка от трапезата ми. Истината е, че фалафелите ми бяха ( почти ) пълен провал. Толкова много старание напразно. Киснене, варене, пасиране на нахута, другата подготовка отделно. И за какво – нищо!

Но виновната съм си изцяло аз. Осъзнавам това с пълна сила. Няма на кой друг да метна вината – суровините си бяха добре, рецептата – изпитана, така поне се твърди в готварската ми книга. Имах време, имах желание – всичко беше наред. Освен едно.

Моята самоувереност.

Или по- точно - прекалената ми самоувереност. Добре направих, че се подсигурих с рецепта, но и да я бях следвала трябваше. Какво направих аз? Прочетох, помислих си: „Да, ясно” и затворих книгата. Толкова. А то се оказа, че е голяма грешка – пропуснах две съставки, ползвах други подправки. Особено погрешно беше да си помисля, че след като е написано: „Изпържете…”, аз трябва да ги пека, нали така е по- здравословно?!

Да, но какво се получи накрая? Вкус имаше, да, все пак нахутът е 80% от съставките. Но бяха сухи, спечени и никак не заприличаха на онези фалафели от студентските ми години, впрочем – на нито едни фалафели, които съм виждала. За капак Дара каза вечерта: „Не знаех, че на соленките се слага магданоз”. Това просто ме довърши. Добре, че баничките станаха, че да е съвсем пълно провален неделният ми маратон в кухнята.

Смятам се за голям импровизатор в кухнята. Обичам да сипвам на око, да променям съставките, количествата им, да не обръщам внимание на температурите и времетраенето на обработката. Готвенето е изкуство и така подхождам аз – като някой експресионист - стихийно, импровизаторски, непостоянно, с размах. Веднъж не записах рецепта, дори и да е била успешна. А това, като си давам сметка, не се случва толкова често, колкото ми се иска. Истината, която всеки изкусен готвач ще подкрепи, е, че за да се стигне до това ниво, да импровизираш свободно – трябва много, много труд. Много гледане на майсторите, много сляпо, но и осъзнато следене на рецептите. Така, както е и в изкуството впрочем.

Аз ще си ги изям, разбира се, макар да са понижени в длъжност от фалафели в магданозени соленки. Но получих пак един много хубав урок.

“Прекалената самоувереност е много опасен спътник по пътя към крайния успех. ”

Тя може да помага по пътя, да, но поставя под съмнение крайния резултат. Когато ни лиспва отговор за нещо, понякога по- добре да покажем повишена самоувереност и да кажем нещо напосоки, отколкото да си признаем, че не знаем. Така съветват всички, които ни учат как да сме "по" в живота. Загубилият самообладание не се вписва в образа на победител. Но! Ако все пак се изисква да се знае кой е верният отговор, този, който се е хвърлил самоуверено в началото, губи пред този, който е използвал това време да намери отговора.

Както аз бях направила. Вместо да надничам във фурната и да гледам как моите фалафели не стават, можех да отделя това време да отварям готварската книга.

Днес ще си търся рецепта от сайта, поне знам, че и да не ми е ясно нещо, ще има кой да попитам. Крайно съм обезсърчена от моя неуспех и продължавам да търся рецепти, които да са близо като вкус и външен вид до оригинала от добрата стара готварска рецепта. Добре, че и в електронната поща пристига и някоя друга рецепта, че положението хич не е добро.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"