До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната. Не ми прави впечатление, освен на хората около мен, които не спират да ми задават провокативни въпроси от сорта: „Защо пиеш бира, като постиш?”. Срещнах и коментар, защо съм гледала филм, беше една събота, след като трябва да се пречиствам духовно и не било правилно...
Трети пък защо съм постила, а не съм се изповядала и причестила преди това, защо не ходя на църква и не се моля.

Не знам какво се очаква от постите, явно всеки влага различно нещо в цялата идея. Може би като свърши поста ще се опитам да обмисля всичко, което се или не се случи за тези 40 дни и дали оправдах очакванията си и тези на другите за постите и духовните промени, които евентуално се случват.

Смятам преди всичко, че, за да решиш да постиш винаги трябва да има лична причина, а не „защото е редно” или „е по канон”. Това автоматично те отървава от задълженията да изпълниш религиозните очаквания, с които постът е натоварен. Човек използва това време да се отърве от страстите и да се пречисти от тяхната обсебваща сила. За някой – това е свинската пържола, за друг – яденето без мярка, лакомията. За някои постите може да е повод да се откаже от алкохола или цигарите, да се помири със себе си. Някои, съвсем по правилата, се опитват да се докоснат до Бог и да се настроят на една честота по- близо до Божественото. Други се интересуват, дали ще свалят някой килограм. Може би със всеки следващ пост, става по- ясно кои са личните каузи и дали това е начинът да се пребориш със себе си заради тях.

“Може би аз не съм готова да стигна до пълната цел на поста. ”

Може би има много фактори, които ме отклоняват и ги чувствам като свое задължение повече от себесъзерцанието и медитацията над шепа орехи на ден. Да съм майка на малко дете е преживяване, което без малко ме оставя без дъх. И да ми се иска не мога да се откъсна духом от него и да се насоча взор само към моята душа. Другото дете иска социализация, има среда, която още не може да овладее само. Нима можеш да спреш радиото с най новите хитове, на които дъщеря ти обожава да танцува, да отклониш покана за рожден ден или бебешко коледно парти? Да кажеш може би: "Съжалявам, но постът не ми позволява".

“Това е поза. Това е позата на духовното превъзходство, на суетата на душата.”

Или да прехвърлиш някому другиму тези отговорности, за да можеш да се откъснеш и да разсъждаваш върху духовните промени в себе си, да ги наблюдаваш как се случват и това да е преди всичко останало.

“Аз не мога. Това няма да успея да сторя.”

И затова си мисля, че пълната идея на поста е много трудна за реализация. Което го прави и истинско изпитание. И може би с тези пости няма да успея. За да имаш всички предпоставки, трябва да можеш да се усамотиш. Трябва да има повече тишина и спокойствие, да владееш обстановката. Неслучайно дори и в Библията се казва „в пост и усамотение” и светите хора ходят в пустинята или в пещера, стоят на стълб или отиват в гората. Отдалечаваш се от света и съблазните му. От хората и големите им усти, от всичко що е суета и гордост.

Усамотението е първото наказание за егото, защото го лишаваш от публика и то, само на себе си, без да има какво да го храни, започва да линее и да се гърчи в самотата. Неусетно влиянието му става толкова слабо, че започваш да чуваш собствената си душа, тънкото гласче, дълго задушавано и потискано. Сега се чува и по- приказен звук едва ли може да има ( освен бебешкото гукане, може би ).

Тя ще ти разкаже откъде е тръгнала, как малка капка се е откъснала от Бога, Божественото, Вселената, Силата, Богинята майка или там в каквото вярваш. Как тя е донесла със себе си цялото Знание и то е в нея, то е в тебе. И как би ти го споделила, ако си правиш усилието да пренебрегнеш егото си и да я послушаш за малко.

Така си мисля, че трябва да се случи когато постиш. Може, разбира се, в чисто християнски план да ти се случи да пречистиш душата си от страстите на тялото, както Христос е бил чист, и да усетиш цялата радост от Рождеството му. Вероятно постът има и много по- дълбока християнска натовареност. За мен той не е част от религията, а част от разбирането, да, личното, на Вселената. Пост има и в мюсюлманствoто, в будизма – също има лишения в определен период от време с цел пречистване.

Какво очаквах аз от този пост, може би няма да разбера, защото то няма да се случи. Факт е, че се чувствам физически добре и особено лека. Факт е, че съм много по- добронамерена и търпелива със семейството си. Факт е, че се освободих от някои страсти мои лични. Факт е, че днес направих ей- такова чудно хубаво зеле на фурна.

Зелето на фурна и духовните промени може да нямат нищо общо. Може много хора да са се почувствали разочаровани, защото са очаквали друго да четат през тези мои откровени дни пред вас. Но те трябва да знаят, че и в едно просто зеле някой може да намери смисъл за себе си.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"