Вълшебната българска шарена сол не би била същата без самардала. Тя придава един остър и пикантен вкус, който съвършено допълва другите подправки в един, вкоренен в гените ни, вкус.

Използването й е ограничено предимно на територията на нашата страна, макар и да се среща диворастяща още в Кавказ, на полуостров Крим, както и в Румъния, Молдова, Турция и най-южните части на Италия и Франция.

В България самардалата е разпространена основно в източната част на Стара планина, Сливенска, Старозагорска и Странджанска област. Доста популярна е сред турскоговорящото население в Омурташко и Върбишко. В северозападната част на страната пък я смятат за разновидност на дивия лук и й казват кучи лук. На други места- основно в Южна и Югозападна България се среща под името стрижак. Може да се сблъскате още и с наименованието самаришка трева или зелена сол (главно в Сливенския регион).

Английското и име е honey garlic – в превод меден чесън. Разпространението й е твърде ограничено, затова е и малко позната като подправка, дори често липсва в специализираните справочници по ароматни и медицински растения. И все пак - тя е точно това: една изключително уханна и в същото време полезна „трева”.

Билката самардала

Самардалата (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum, принадлежи към семейство Лукови) е многогодишно, непретенциозно тревисто растение, което расте от луковици. Луковицата достига 2-3 см в диаметър и е покрита с тъмнокафяви люспи. Лесно разпознаваема е по специфичното си трискатово стебло, чиято височина е средно 70-100 см. През месеците май и юни стеблото се сдобива с красиво съцветие, съставено от 30-40 дребни зеленикави камбанки. Вкусът й е силен, нагарчащ и лют, особено, когато растението е в прясно състояние. Напомня повече на хрян, тъй като свежите и листа са значително по-люти от лука и чесъна.

Самардалата е част от списъка с лечебни растения, които се намират под Закона за лечебните растения. Съставът и напълно оправдава това. Тя съдържа етерично масло, множество стероли, танини и флавоноиди. За последните знаем не малко относно противовъзпалителните им свойства - използват се за превенция на редица сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно, атеросклероза, дори рак.

Сред най- изявените и доказани здравословни ползи от това растение са способността му да сваля вредния холестерол ( особено ако не се смесва със сол ), да повишава апетита и да улеснява храносмилането. Самардала на чай помага още при стомашни болки и запек, успешно се използва при хронична кашлица и псориазис. Друго нейно свойство е да стимулира уринирането, като по този начин пречиства бъбреците и пикочния мехур. Само няколко капки от листата и са чудесен мехлем при различни кожни болести и трудно зарастващи рани.

Самардала за шарена сол

Тази подправка се използва основно сушена с добавена в нея сол, тъй като вече споменахме, че прясна е особено люта. За целта, преди да цъфне, се изрязват стъблата й, накълцват се и се смилат. След това се смесват със сол на вкус, получената смес се суши на сянка. Като изсъхне напълно, се съхранява в добре затворени съдове. Препоръчително е да не подлагате самардалата на топлинна обработка, тъй като значително се променя ароматът й. Може да я добавяте към зелена салата, домати и краставици, коприва, картофи, пилешко и агнешко месо, гъби, ориз, сирене, сварени яйца или просто да си наръсите препечена филийка с масло. Вкусът й е завладяващ. Освен това, се оказва, че това растение, поради съставките си, е доста полезно.


Дали билка или смляна в шарената сол, качествата й са неоспорими, а неповторимия й вкус се съчетава и с много полезни свойства - идеалната комбинация.