Разпети петък е... Там някъде има (дали?) такива като мен. Хора, които дълбоко в сърцата си вярват, че този невероятен механизъм, Животът, има часовникар. Вярваш, знаеш го, дори когато не си религиозен.

Меся козунак с квас. На Разпети петък. Меся. Знам, че не се работи. Уважавам религиозните, дори когато не успяват да ме уважават. Защото вярвам със сърцето.

Разпети петък е. И, ако не те е обзела треската за почивка, в която да забравиш всичко, всеки! И задължително себе си! Вероятно мислиш. Мислиш за тези, които ги няма. Мъртвите. Живите. Живите мъртви и мъртвите живи.

Живите мъртви - тези, които си отидоха, защото им бе все едно дали си до тях или не; Тези, които останаха... В собственото си минало. И не успяха да излязат оттам; Тези, които си отидоха, за да останеш себе си. Точка. И още една.

Разпети петък е. И не защото днес съпреживяват християните страданието... Тези празници... тези светлите, те са най-мъчни. Мислиш ги. Мислиш и мъртвите живи.

Меся козунак с квас. Чувствам го като спомен за тях, като спомен в кръвта на вените, които изпъкват щом притисна тестото с длани. Усещам пулса си в шепите, които дават живот, дават форма на тестото, на мене си. На спомена за тези, които ги няма.
И ако си имал (дума-която-означава-нещо-което-е-повече-от-късмет) да виждаш необозримото, да съзерцаваш думите, спомените, хората - мислиш. Дали е случайно? Не съм убедена...

Вярвам, че има някакъв огромен замисъл в извършването на едно и също дело от много хора в едно и също време. Месенето на козунак, боядисването на яйца, приготвянето на постните ястия за Бъдни вечер или питката с пара, медитациите, служенията, проповеди в църквата или общата молитва в джамията. Не точно вида на религията. Има огромен смисъл вибрацията, единството на ритуала и въобще мисълта за една и съща обредност, общност, енергия. Семейство. Това е някакъв код от предците, защото неслучайно в такива дни всякакви комуникации текат по- различно. Виждаш ли ги? Малки ключета, препратки, провидения.

Вярвам, че тази вибрация, енергия, или каквото ще нарече всеки за себе си, която създават всички с общото си дело, единството, извършването на даден ритуал, обичай, е малък портал.
Портал, в който да срещнем някой далечен от сърцето ни, в който да срещнем себе си за по-добро.
А там някъде и това, което (всеки в своето светоусещане) наричаме...Бог.