Разпети петък - среща с тях и себе си
 Разпети петък е... Там някъде има (дали?) такива като мен. Хора, които дълбоко в сърцата си вярват, че този невероятен механизъм, Животът, има часовникар. Вярваш, знаеш го, дори когато не си религиозен.
Меся козунак с квас. На Разпети петък. Меся. Знам, че не се работи. Уважавам религиозните, дори когато не успяват да ме уважават. Защото вярвам със сърцето.
Разпети петък е. И, ако не те е обзела треската за почивка, в която да забравиш всичко, всеки! И задължително себе си! Вероятно мислиш. Мислиш за тези, които ги няма. Мъртвите. Живите. Живите мъртви и мъртвите живи.
Живите мъртви - тези, които си отидоха, защото им бе все едно дали си до тях или не; Тези, които останаха... В собственото си минало. И не успяха да излязат оттам; Тези, които си отидоха, за да останеш себе си. Точка. И още една.
Разпети петък е. И не защото днес съпреживяват християните страданието... Тези празници... тези светлите, те са най-мъчни. Мислиш ги. Мислиш и мъртвите живи.
Меся козунак с квас. Чувствам го като спомен за тях, като спомен в кръвта на вените, които изпъкват щом притисна тестото с длани. Усещам пулса си в шепите, които дават живот, дават форма на тестото, на мене си. На спомена за тези, които ги няма.
И ако си имал (дума-която-означава-нещо-което-е-повече-от-късмет) да виждаш необозримото, да съзерцаваш думите, спомените, хората - мислиш. Дали е случайно? Не съм убедена...
Вярвам, че има някакъв огромен замисъл в извършването на едно и също дело от много хора в едно и също време. Месенето на козунак, боядисването на яйца, приготвянето на постните ястия за Бъдни вечер или питката с пара, медитациите, служенията, проповеди в църквата или общата молитва в джамията. Не точно вида на религията. Има огромен смисъл вибрацията, единството на ритуала и въобще мисълта за една и съща обредност, общност, енергия. Семейство. Това е някакъв код от предците, защото неслучайно в такива дни всякакви комуникации текат по- различно. Виждаш ли ги? Малки ключета, препратки, провидения.
Вярвам, че тази вибрация, енергия, или каквото ще нарече всеки за себе си, която създават всички с общото си дело, единството, извършването на даден ритуал, обичай, е малък портал.
Портал, в който да срещнем някой далечен от сърцето ни, в който да срещнем себе си за по-добро.
А там някъде и това, което (всеки в своето светоусещане) наричаме...Бог.
|
Коментари
2016-04-29 #1  Nina Прекрасно!
|
|
Понеделник 28 Април 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
 Липова тайна
Цъфтят липите и разбирам
аромата им в дъжда.
Целувам и събирам
не хербарий. Любовта.
Докосват ме...
  Как изглеждаме и/ ли как се държим
Моя позната е директор на Дом за деца, там е от 13 години. Напоследък, броят на децата постепенно намалява....
 Есента е много тиха
Есента е много тиха
Вятърът до болка я съблича.
Но докато умира...
се усмихва и обича.
in....
 Ако стрелките на часовника вървяха назад
"Най-хубавите години на живота ни са в началотo, а най-лошите в края" Марк Твен
Може би най-страшното...
 Благи думи за Благовещение: "Обичам те! За всичко!"
Здравейте, Hera.bg!
Искам да отправя думи на благодарност към по-голямата ми сестра Таня. И да ви...
 Яснота
Не всички думи. Чувам
но усещам. Полъха
в тишината. На шумните
разлистващи се. Дървета
пият...
 "Правилният път"
Хората винаги искат да намерят най-правилния път и в това донякъде се крие трагедията ни, защото той...
 Децата ни са дар, чрез който ще научим...
Децата ни са дар,
чрез който ще научим...
не Какво да търсим,
а Как да го откриваме....
  А аз не знаех, че чемширът цъфти
“Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш...
  Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
 Любовта е гора
Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките и светлината на същината си.
Шум на тънки скършени...
|