Съгласни ли сте с мен, че има нещо странно в двойки, които никога не се карат? Уж се очаква да кажем: „Браво, как го постигнахте?“, а всъщност ситуацията ни звучи като бомба с часовников механизъм. В повечето случаи наистина е.

Преди много години гледах един филм, от който ярко си спомням спора между две приятелки: „Не се опитвай да ме разделиш с него, той е невероятен, ние никога не се караме!“ – почти крещеше едната. А другата отвърна: „Просто не го е грижа толкова за теб, че да се карате!“ И това е съвсем вярно.

Когато хората се обичат и има страст, често взимат общи решения и неминуемо има пререкания. Просто не е възможно да сме винаги на едно мнение, нито е възможно винаги единият да отстъпва и то без лоши чувства, които после да тежат на връзката.

И тук говорим за обективната реалност, а какво се случва, когато добавим субективната реалност на всеки – неговите си начини да тълкува думите и събитията и онази уникална способност на мозъка да свързва неприятните случки с отминали подобни? Връзка без спорове и караници става невъзможна... Ако все пак съществува, вариантите са два – или единият не влага емоционалния си свят, а и себе си в отношенията, или някой от двамата все отстъпва и потиска гнева си. Така че, въпросът не е дали се караме, а колко бързо и как излизаме от конфликта.

Ето няколко идеи за размисъл...

Искам ли наистина да разреша конфликта? Запитайте се и отговорете честно, отговорът е само за вас. Звучи безумно да имаме причина да поддържаме спора, но често е точно така. Преди време си дадох сметка за подобно мое поведение в една връзка, която отдавна беше приключила – всеки път, когато исках време за себе си, вместо да кажа открито на партньора си, аз просто намирах повод за конфликт, след това се нацупвах и ето ти го свободното време... Докато „се сърдех“, излизах с приятелки, четях книга и правех каквото си пожелая. А можеше да събера кураж да споделя нуждата си от време за себе си. Двойките обичайно се карат за едни и същи неща, техни си, а „сценката“ се разиграва със съвършенство, на което актьорите могат да завидят. Моделът може да е удобен за единия, а и за двамата. Конфликтът служи, за да постигнем своето без да се налага да сме искрени пред любимия. Задайте си въпроса: „Какво може да се случи, ако спрем да се караме?“ Ще се появи силна близост, от която ни е страх? Ще се изправим пред болката си, че нямаме деца? Ще разберем, че нищо не ни свързва и трябва да сме смели, за да се разделим?

Ако отговорим: „Да, искам да спра конфликта и да изляза от омагьосания кръг.“, тогава може да помислим за чувствата, които са ни обзели с уговорката, че: „Ти си пълен кретен да флиртуваш пред очите ми!“ не е чувство, а „ревнувам“ е. Или: „Бясна съм, че ме поставяш в това положение.“, а може би: „Страх ме е да не ме напуснеш заради нея.“ – ето това вече са чувства. Коловозът на споровете с половинката е толкова изкушаващ, че обвиненията ни излизат от устата ни по установената програма без капка умисъл. За да направим крачка напред, ще трябва да преобразуваме всяко заклеймяване на партньора в чувство, което изпитваме – тъга, гняв, страх, ревност, завист. Това може да направим първоначално и само за себе си, никак не е лесно да се покажем уязвими пред любимия, особено ако досега само сме обвинявали. Все пак ще трябва да обсъдим ситуацията и е важно да правим точно обратното на съветите за спокоен разговор, включващи да говорим за събеседника си и да използваме местоимението ти. В спора е от изключително значение да използвате "Aз". „Почувствах се глупаво, че флиртуваш пред очите ми.“ Заменете с :"Ти си..." , "С твоята постъпка ме караш да чувствам..."

Кажете какво искате от партньора. Например, на езика ви е: „Ти никога не ме предупреждаваш, че ще закъснееш след работа!“ Вместо това кажете: „Тревожа се, когато не ми звъннеш, че закъсняваш.“ и добавете: „Моля те да ми се обаждаш, когато закъсняваш повече от 30 мин. след работа.“ Особено за мъжа, конкретиката е много важна. Вашата емоционалност го плаши и ако кажете точно какво искате, ще облекчите многократно ситуацията. „Моля те да взимаш всяка сряда децата от училище, за да ходя на тенис и после да вечерям с приятелки.“ е чудесен заместител на: „Докато си гледаш кефа, само аз се грижа за децата!“

Поемете точно половината отговорност за споровете с любимия. Проблемите с отговорността могат да бъдат два – обвиняваме за всичко другия или пък се нагърбваме с цялата вина. Обикновено второто го правим от страх да не навредим на връзката си, но неизбежно трупаме негодувание. Част от поемането на отговорност е да се запитаме, дали не се карахме за същите неща и с бившите си партньори, дали не повтаряме стар модел в новата си връзка.

И последен дребен трик за помощ в спора – ако ви зададат въпрос, макар и с гневен тон, просто отговорете, не отвръщайте с нов гневен въпрос. Обичайно „диалогът“ на висок тон протича така: „Ти кога последно ми сготви нещо за вечеря?“, а жената отвръща: „А ти колко пъти се прибра навреме за вечеря?“. Това само раздува конфликта и го отвежда от фокуса му. „Миналата седмица в сряда.“ е удачен отговор, стига да е верен...