Виргиния Казарина е щастлив човек. Тя е сбъднала детската си мечта и е станала балерина. Танцува от 5 годишнa, а класическо професионално обучение започва още в 4 клас на самото Държавно Хореографско училище в София. Конкуренцията е жестока. Приемат се около 40 деца за една учебна година след тридневен изпит, завършват едва 15. Продължава образованието си в Московския държавен университет на културата и изкуствата, специалност Хореография, където се докосва до голямото наследство на Руската балетна школа. Сега на свой ред обучава балерини на различна възраст в собствена школа.

Дали сбъдването на мечти може да бъде професия и за какво продължава да мечтае самата тя, ще разберем от интервюто, което тя даде за Hera.bg, малко след Международния ден на балета – 29 април. Попитахме я всичко, за което се сетихме - за балета като изкуство, за най- малките и за големите в него, за трудностите и радостите на нейната работа...

Да бъде балерина е една от най- съкровените мечти на всяко момиче, това ли беше твоята детска мечта? Как започна, някой подтикна ли те?

- Голямата заслуга е на майка ми. Тя е тази, която ме запозна с балетното изкуство. От малка ме е закърмила с любов към класическата музика, водила ме е на балетен спектакъл на знаменитата Алисия Алонсо, още преди да навърша 5 години. Много малка съм била, но още помня как бях завладяна от красотата, елегантността, изяществото на целия спектакъл. Майка ми се е постарала да осигури билет на първи ред, за да може нейното момиченце да попие всичко.

Майка ми ме е записала на балет по препоръка на ортопед. По- късно, навършвайки 8 години, аз съм разбрала, че съществува балетно училище и една година само това съм повтаряла: „ Искам да постъпя в балетното училище!” Била съм много настоятелна и по разказите на майка ми тя не е имала избор, освен да ме заведе на приемните изпити в София в единственото тогава в страната Държавно Хореографско училище. Три дена комисия тестваше, оглеждаше, изпитваше способностите на всеки кандидат. Аз минах и трите тура, станах една от избраните.


С учителката си в Държавното балетно училище легендата Красимира Колдамова. Виргиния е в най- ляво.

Балетното училище изигра значителна роля в определянето на съдбата ми занапред. Бях категорична, че няма да се откажа, въпреки трудностите на едно провинциално 10 годишно момиченце в столицата и станах още по- упорита и всеотдайна. Научих се да бъда последователна и целеустремена, научих се как да постигам мечтите си. Влюбих се в балета, не само в танца, не само в спектакъла, но и в балета като средство за тренинг и възпитание.

Коя е най- подходящата възраст за децата да започнат и според теб балетът само за момиченца ли е? Какви качества изгражда той у едно дете на ранна възраст?

- Смятам, че танцът е в детето още от самото раждане. Някои са по- музикални, по- ритмични, други не чак толкова и това са качества, които могат или да се развиват, или да се занемарят и загубят. Затова по преценка на родители и по моя, приемам и 3- 4 годишни деца. В момента имам 3 момиченца в школата на тази възраст, които са толкова музикални, толкова гъвкави, толкова внимателни, че се справят по- добре от някои 6 годишни. Така че колкото по- рано се обърне внимание на тези заложби в детето, толкова е по- голям шансът те да се развият, шлифоват и да има резултат. Възпитанието, което балетът дава на момчета и момчета, си струва! В балетната зала децата трябва да се държат различно от ежедневието си. Имаме строги правила. Аз трябва да съм твърда, постоянна и упорита, докато тези правила станат част от тях и тяхното поведение. Балерините се отличават не само с походката си, не само с начина, по който си държат гърба и главата – те са дисциплинирани и растат силни личности.

Когато чуем класически балет си представяме изящни тела, бляскави тоалети, съвършени движения. Слава и красота. В крайна сметка – скъпо ли е да се обучаваш в това изкуство, толкова ли е елитно, колкото изглежда, изисква ли жертви?

- Разбира се! Това е друг свят. Свят на елегантност, където всичко е премерено, има строги правила. Елитно е. Но е достъпно за всеки, който иска да му се отдаде. Всичката тази красота, събрана в един спектакъл, в един танц или в една балерина изисква много. Много време подготовка, много постоянство, търпение, последователност, упоритост, лишения и жертви, целеустременост. Това е много скъпо изкуство – в двата смисъла, и във финансов, и в личен план жертвите са много. С времето изискванията към професионалното облекло например растат, и това не е изкуствено наложено, а се налага заради натоварването – професионални чорапогащници, клинове, защото са по- издържливи на сцената, туфли, а не цвички, защото са по- удобни. Всички разходи ги поемат родителите, спонсори няма. Костюмите са колкото красиви, толкова и скъпи, но всеки танц е роля, а всяка роля иска костюм, както е в киното, театъра.

Но цената си заслужава! Смятам, че балетното изкуство възпитава децата ни многостранно. Те слушат друг вид музика, въвлечени са в нещо голямо, ангажирани са, нямат време за пилеене и глупости. Моите възпитанички нямат време дори за телевизия. А това за много млади хора е вече жертва. Участието на балетната ни школа в фестивали, конкурси и академии на изкуствата дава възможност на децата да осъществяват контакт с техни връстници от други градове и от други страни, това разширява мирогледа им не само в сферата на танцовото изкуство, но и въобще.

Зачетох се в биографията, която ни даде в предварителния разговор. Направи ми впечатление, че част от образованието ти е Балетна педагогика, която си завършила в Москва. Става ли от всяка бивша или настояща балерина добър учител? Какви качества са нужни според теб, особено що се отнася до балет за деца?

- Мисля, че не всеки може да работи с деца. Не от всяка балерина може да се получи педагог. И това не е недостатък. Всеки трябва да знае къде му е силата. Моята се оказа в работата с децата. Обичам ги, обожавам ги! Това трябва да е водещо за всеки педагог. Ако подходим с любов още в началото, всичко друго се учи по- лесно. Считам тази професия за голяма привилегия! Осъзнавам отпечатъка който ние, педагозите, оставяме в децата за цял живот.

Каква е реализацията на децата от балетните школи като твоята, извън Държавното училище. Може ли у нас професия „балерина” да бъде достойна и бляскава, както е по света?

- Това е друга моя мечта! Искам чрез това изкуство да възпитаме едно различно поколение на младите, на деца със стил и ценности. Това се конфронтира с балкански модели и манталитети. Но имаме успехи! Когато се върнах във Велико Търново, след почти 10 годишно отсъствие и живот в две европейски столици, бях поразена от погазването на традициите в културата и по- специално - театър, балет. Бях заобиколена от младежи, които седят на стълбите пред блока или в парка и плюят семки на земята и слушат чалга. Никой в това време не се интересуваше от това да отиде на спектакъл, пък и нивото беше също толкова ниско, колкото изискванията на публиката. Минаха 20 години от тогава и виждам много голямо развитие. Балетната школа се напълни с деца. Успехи имат и децата, които не посещават Държавното училище, но в основата на всичко е класическият екзерсиз в балета – стъпки, положения на ръцете, главата, това е просто стандарт.

През последните години се възродиха традиции в културния живот. Има публика, има претенции към сцената, защото и тя се разнообрази и обогати. В този смисъл „балерина”, класическа, отново звучи престижно и бляскаво. Да, има дистанция, защото балетът е елитно изкуство, но като професия стана по- достъпна, конкуренцията - по- силна, а това ражда още по- високо ниво. Да е прима балерина винаги ще бъде мечта на всяка малка или по- голяма балерина, която взима това изкуство на сериозно.