Разделно хранене - теория и практика

Hera.bg

Невена Владимирова
Разделното хранене е режим, според който се следи да не се смесват различни хранителни групи. Привържениците му смятат, че води до чудесни резултати за организма – плавно отслабване, добър тонус и лекота, балансиране на хормоналните нива, красива кожа, здраве.

Досега не може да се каже единодушно кой първи е стигнал до ползите от този начин на хранене. Първите идеи в тази насока тръгват още в края на 19 век. Много лекари са свързвани с тази теория и всички са допринесли за нейната популяризация и развитие. Най- открояващите се имена са на д-р Уилям Хей, д-р Ръсел Такър Трол, д-р Айзък Дженингс, д-р Хърбърт Шелтън.

Основни принципи

Всъщност цялата система на разделното хранене е подчинена на два основни принципа, а от тях произтичат няколко други. От името става ясно, че ще разделяме храната. Всъщност говорим за разделянето й според хранителните групи вещества, които поемаме на едно хранене. Това са протеините, въглехидратите, мазнините и суровите плодове и зеленчуци. Всяка храна на масата ни е съставена от една или повече хранителни групи. Ако желаем да спазваме принципите на разделното хранене, е добре да прилагаме следните два принципа:

Разделяме протеините от въглехидратите

Не смесваме протеини с различен произход


Защо е нужно да разделяме храната? В стомаха ни, след попадане на определена храна, се отделя стомашен сок, за да започне нейното усвояване. Оказва се, че за разграждането на протеините и въглехидратите соковете, които се произвеждат, са напълно различни. Това означава, че стомахът ни е силно чувствителен орган, който „преценява” как да разгради определена храна. Ако смесим двете основни хранителни групи, част от веществата просто няма да бъдат усвоени, ще бъдат отделени или натрупани някъде за по-късно разграждане. Крайният резултат е добре познат - тежест, подуване, неусвоени калории, които се трупат на неподходящите места в подкожна мазнина.

Кои са хранителните групи



Основните хранителни групи са: протеини, въглехидрати, мазнини, всички сурови плодове и зеленчуци и вода. Когато знаем какво съдържа всяко ястие, много по-лесно прилагаме принципите на разделното хранене без да използваме таблици.

Протеини. Месото, рибата, яйцата и млечните храни са протеини (белтъчини). Към тази група спадат още маслините и варивата (боб, грах, леща). В последните съотношението между белтъчини с растителен произход и въглехидрати е различно, желателно е да се смесват само с други въглехидрати.

Въглехидрати. Към групата на въглехидратите причисляваме всички зърнени храни, картофи, царевица, захар и захарни изделия, като плодовете също съдържат високи нива на фруктоза.

Мазнини. Мазнините са неутрални група, като за здравословни се смятат сурово-пресованите масла от маслини, гроздови семки, сусам и др. Суровите ядки също са източник на добри мазнини.

Други - неутрални. Зеленчуците – сурови или сготвени, са неутрална група. Гъбите, макар че не са като нито една друга храна, също могат да бъдат тук. Плодовете също се смятат за неутрални, но някои съдържат високи количества фруктоза и това трябва да се има предвид при разделното хранене.

Водата също спада към неутралните храни.

Разделното хранене - практика в ежедневието

Като знаем кое от кое разделяме (протеини от въглехидрати) е много лесно да разберем и принципите на смесване на храните.

Може да смесваме въглехидрати с други въглехидрати, но не бива да приемаме протеини с различен произход.

Добре е да сервираме картофите с хляб и зеленчуци, но не и картофи с месо. Комбинацията на ориз с месо, на същия принцип, също не се препоръчва. Сиренето добавено към макарони или овесени ядки, пречи на усвояването им.

Не е добре да смесваме месо с риба, но можем да поднесем на масата различни видове месо или различни риби. Не трябва да се смесват яйца, риба и месо. Както и варивата като боба с месото или млякото.

Тъй като суровите или задушени зеленчуци са неутрални, ги хапваме с всичко. Към тях, ако желаем, добавяме месо или сирене, но не и на една и съща салата. Зеленчуците, в които няма скорбяла или високо съдържание на други въглехидрати, се препоръчват като гарнитура за месо или риба - броколи, моркови, гъби, пипер и др.

Ако искаме в един и същи ден да приемем от всички групи храни, е желателно между храненията да има минимален интервал от около 2-3 часа.

Мазнините, като зехтина или слънчогледовото олио, могат да се добавят към всичко. Мазнините от животински произход се смятат за тежка храна и, добавени към въглехидрати, ги правят трудно усвоими. Транс-мазнините като маргарина, се препоръчва да се избягват.

Плодовете, тъй като съдържат много плодова захар, се препоръчва да се приемат отделно, винаги на празен стомах. Никога след хранене, понеже предизвикват ферментация. Алкохолът има подобно действие.

Както много други диети, така и разделното хранене е въпрос на навик. Последователите му твърдят, че благодарение на него всички вещества в храната се усвояват напълно и нищо не се отлага на различни места от тялото. Изчезва чувството за тежест и подуването, храносмилателната и отделителната системи се връщат към нормалната си работа. Така много симптоми, които са се появили в следствие на затлачване на организма, отшумяват. А когато всички системи са в равновесие, ние се чувстваме здрави и изпълнени с енергия. Науката не дава категорични доказателства "за" и "против" разделното хранене. Затова, разтоварваща диета или основен режим на хранене, то е най- вече въпрос на избор.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3236