Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ човек, срещаме, но скоро връзката започва да куца. Понякога той не е сигурен в чувствата си и ни напуска или ние се разочароваме. Тъгата и дори гневът, които ни завладяват в такива моменти, ни карат първо да обвиняваме, а после да се самообвиняваме.

С времето: „Няма свестни мъже!“ се превръща в: „Какво толкова ми има, че никой ( мъж ) не ме обича?“ И ако махнем самосъжалението настрана, посоката е правилна и върви към търсене на причината вътре в нас, с всяка следваща подобна ситуация все повече обръщаме фокуса навътре. Психолозите казват, че всичко, което се случва в любовния ни живот, е вече избрано от подсъзнанието ни.

Звучи нелепо да избираме да сме сами отново и отново, а така да искаме да сме с любим човек, да го намерим и задържим. За съжаление, желанието ни не е достатъчно, защото в нас има заровени на дълбоко множество страхове, свързани с любовта и интимността. Понякога самите ние не си даваме сметка нито за страховете, нито за това, че не умеем да обичаме. А можем да опитаме да разпознаем в себе си някои от най- често срещаните страхове...

Страх от изоставяне

Ако имаме този страх, обикновено се вкопчваме в партньора си, за съжаление, често и напълно се обезличаваме. Оставяме хобита, излизания с приятелки и животът ни започва да се върти около любимия в болезнена зависимост. В същото време настояваме партньорът да отговаря на всичките ни очаквания, дебнем го и го ревнуваме. От друга страна не говорим открито за желанията си, чакаме той да се сети и се сърдим често. С времето, разбира се, това му дотяга. Вечните ни подозрения, че не ни обичат и не сме приоритет номер едно, започват буквално да се излъчват от нас. Отчаянието е в движенията, в очите ни, в думите ни. Не е далеч моментът, в който любимият ще поиска да се отдръпне и това ще ни хвърли в ново отчаяние и самосъжаление. Хората, страдащи от този страх обикновено се въртят в този омагьосан кръг години наред. Можем да сложим край на това ако прозрем, че изоставяме себе си като правим толкова компромиси заради любимия, а това в крайна сметка го отблъсква.

Може да разпознаем страха от изоставяне и по друга стратегия във връзките – тази на вечно бягащия. Когато усетим близост и интимност в една връзка, се чувстваме ужасени и предпочитаме да си тръгнем първи. Убедени сме, че е по- добре да изоставим, отколкото да ни изоставят. Този страх обикновено е причина за честа смяна на партньори или за постоянни авантюри за една нощ. Искаме близост, получаваме я чрез секс, но е по- добре да си тръгнем, преди да се е появила емоционалната близост.

Бягащият и зависимият се привличат един друг в интимните отношения, понякога страдат от един и същ страх, понякога сменят ролите си, но отношенията си остават все така непълноценни.

Страхът от поглъщане

Той се появява, ако сме имали обсебващи родители или сме имали вече такава връзка, в която партньорът ни е задушавал. Този страх се подклажда и от натиск на приятели, на които липсва свобода в брака или връзката. Всяка връзка, в която ни обичат и близостта е голяма, буквално натиска алармата за събуждане на старата травма. Чувстваме се застрашени, без да има реална заплаха, защото привидно всичко е наред, но вътрешно се отдръпваме. Ако усещаме във всяка нова връзка риск от загуба на свободата, добре е да помислим за детството си, за отношението на майка, баща или на бивш партньор. Като разпознаем страха си и видим произхода му, е по- лесно да се справим с него.

Страх от отхвърляне

Най- често се корени в детството ни – много са ни критикували, карали са ни се, не са одобрявали поведението ни. В резултат на това сме развили ниска самооценка. И сега се страхуваме, че както ние не се харесваме, така и любимият няма да ни хареса. Чувството за непълноценност ни кара сами да пускаме бариерите около себе си. Страхът е толкова силен и сме толкова обезверени, че предпочитаме да сме сами, не съзнателно разбира се, но в крайна сметка това е резултатът. За да се справим със страха от отхвърляне, е най- добре да проверим кои части от себе си сме отхвърлили – какво не харесваме, какво критикуваме, от какво искаме да се отървем. Това може да е външен вид, характер, поведение. Ако успеем да повишим самооценката си, страхът ще отстъпи.

Страхът от разкриване

Ако изброените до тук страхове звучат съвсем логично, то този може да ви изненада – страхът да бъдем истински. Любовта ни кара да се показваме, каквито сме, предизвиква ни да свалим маските и ни провокира ежедневно. Това е не по- малко страшно от това да те изоставят или отхвърлят. Не сме свикнали с уязвимостта, а интимността ни прави уязвими. Само пълното разкриване е път към намиране на любовта.

Всички тези страхове не са чужди на никого, те искат само да бъдат осъзнати и признати. Може да не изчезнат напълно, но поне няма да контролират връзките ни. А това си заслужава.