Можете да си го направите по-течен или по-гъст. Да добавите дори подправки и плодове. Но в основата му е захарта. У нас думата шербет е сякаш просто нарицателно за нещо сладко, без в действителност да се знае какво точно представлява това питие.

Ще откриете десетки варианти за приготвянето му, но поради твърде голямото разнообразие в съставките, съществува голям риск да не разберете коя точно е оригиналната рецепта на шербета. Често той се бърка със сорбето, което е нещо съвсем друго.

Шербетът - ориенталският специалитет

Някои казват, че това е първата безалкохолна напитка в света. Той е сладък, разхлаждащ и въпреки многото си варианти, едно е сигурно - той е задължително ледено студен.

Думата шербет ( на турски - şerbet ) е с арабски произход и корените на този сироп са „заровени” именно в Средния Изток. Рождената дата на тази напитка е средата на 17 век, но се твърди, че още през 3000 г. пр. Хр. арабите са приготвяли шербет. А негови варианти можем да открием и на други краища на древния свят. Съществува легенда, която гласи, че първият шербет е приготвен от император Нерон, който смесил шепа сняг, мед и вино. В древен Китай пък са го приготвяли от плодов сок, плодове и сняг. Египетските фараони смесвали плодови сокове с много лед.

Турската кухня обаче му дава истинската слава. В Османската империя този „сироп” е бил на особена почит - към кухнята на сладкарите е имало специално помещение за приготвянето му. Пиел се е след всяко ядене вместо вода и като десерт, прелюдия към наргилето. Към днешна дата, с оригинален шербет ще се почерпите почти навсякъде в Турция. Там е особено популярен червеният шербет, сервиращ се по сватбите - задължително ароматизиран с карамфил и билки.



Всъщност, в оригиналната си форма тази напитка представлява обикновен сладък сироп, приготвен с варене от вода и захар с добавени цветни есенции - роза, люляк, теменужки, нарцис, различни билки като мента и подправки - карамфил, кардамом, канела. Най-редкият вид шербет се е приготвял от водни лилии. У нас, като част от Османската империя, най-разпространен бил този с карамфил и канела.

Особено популярен е той обаче не толкова заради вкуса, а заради леда в него, който в онези времена е била твърде рядко срещан лукс.

А какво тогава е сорбе?

В края на 17 век с отварянето на Османската империя към Запада прочутият вече шербет започва да се предлага по улиците на Париж под пофренченото име сорбе, а впоследствие и в много други европейски градове. Сорбето, обаче, е твърде видоизменено в сравнение с шербета. Тук се включват по-плътни съставки - пасирани плодове, сладолед и дори вино. В оригиналната си форма сорбето е вид плодов сладолед, представляващ замразено плодово пюре с добавена захар. Казано по друг начин, тази френска разновидност на шербета е по-скоро воден сладолед, без наличието на мляко, което го прави идеален вариант за хора с алергия към лактоза. При сорбето също може да експериментирате като прибавите ядки и какао, например.

Дали ще добавите билки и екзотични подправки, или ще наблегнете на пасираните плодове, решавате вие. Шербетът в повечето случаи е въпрос на въображение и лесно може да се приготвя у дома - съставките зависят основно от вашите предпочитания. Сорбето пък е идеално за хора, които не харесват млякото в сладоледа или имат алергия към лактоза. Както и да го направите, ще получите нещо свежо, вкусно и сравнително здравословно за пиене - в зависимост от това какво ще забъркате.