Ако току-що сте разбрали, че любимият ви изневерява вероятно ушите ви бучат и не сте в състояние да мислите. Реакциите на подобна новина са съвсем различни, в зависимост от темперамента – някои жени веднага вдигат телефона, за да изискат обяснение от мъжа си, други директно отиват в офиса му и вдигат скандал, трети хладнокръвно започват да кроят планове за отмъщение, а четвърти оплакват съдбата си ту сами, ту пред приятелка, но така и не разкриват карти пред любимия.

В една толкова деликатна и болезнена ситуация трудно може да се определи кое е редно и кое поведение е правилно, но импулсивната реакция почти винаги е грешен избор. Грешен, защото в такъв момент чрез избухването задоволяваме моментна емоционална нужда, но съвсем забравяме за това, че често първоначалният шок, обидата и унижението отстъпват пред някои въпроси, дали изобщо желаем раздяла, пред равносметката, че все още обичаме. Затова е много важно как реагираме на новината и какво да направим, за да проверим какви са шансовете ни да останем с любимия.

Нереалистично е да мислим, че ще запазим самообладание, затова е по-добре да останем насаме с емоциите си. Ако е възможно, не прекарвайте нощта вкъщи, оправдайте се със служебно пътуване, покана от приятелка или нещо подобно. Ако се налага майка ви или приятелка да помогнат с децата, не бързайте да коментирате истинската причина. В този момент не са ви необходими съчувствени разговори, те само ще засилят дискомфорта ви. Да не говорим, че събеседничката ви може да се впусне в цветущи определения за половинката ви, а това съвсем не ви е нужно.

Ако сте си осигурили време насаме, сега е моментът да се отдадете на емоцията такава, каквато е – плачете, викайте, удряйте възглавници, следвайте идващото от тялото ви, всеки е различен. Не слагайте цензура на чувството с определения от типа „трябва да съм силна заради децата“ или „не си заслужава да плача за него, щом постъпи така“. Силата ви ще дойде точно от оставянето на истинското усещане. Преживейте в пълния им интензитет унижението, обидата, предателството, самообвиненията, без да се осъждате. Ако знаете от много време за изневярата, но не сте си позволили подобен изблик на негативната емоция, направете го, никога не е късно да разтоварите клетките си от стреса. Освен изкушението да избухнете пред „виновника“, съществува и друго огромно изкушение – да ровите в спомените и да анализирате от кога ли е връзката, сериозна ли е, можело ли е да го предотвратите, коя ли е тя (ако не сте разбрали), по-привлекателна и по-умна ли е от вас? Точно в момента виждате всичко силно изопачено и ще си направите грешни или безполезни изводи.

Когато бурята от емоции започне да стихва, може да помислите за фактите.

Най-резултатно ще бъде да преместите фокуса си от любимия и другата жена върху вас самата и връзката ви. Признайте честно вашата отговорност, не случайно не казвам вина, за тази ситуация. Нищо в любовта не ни се случва просто така, от лош късмет. Бъдете откровена пред себе си за това каква партньорка сте вие самата за мъжа си – любяща ли сте, подкрепяте ли го, карате ли го да се чувства желан, страстна ли се, създавате ли уют вкъщи, уважавате ли го, позволявате ли му да се грижи за вас, показвате ли, че ви е нужен? Връзка се създава от двама души и не е редно да оневиняваме партньора за изневярата, но истината е, че жената е тази, която е двигателят на отношенията и ако на мъжът не му липсва нищо, той няма причина да търси друга жена.

Кои са най-често срещаните липси във връзките ни – неудовлетворителен сексуален живот и никакво (или недостатъчно) уважение към мъжа и това, което той прави за семейството. Точно тези липси компенсира любовницата – желае страстно нашия мъж и му се възхищава. Нещо, което е напълно по силите ни да направим и ние самите. А ако не изпитваме това вътре в нас, то е безполезно и егоистично да се вкопчваме в партньора и да пречим друга жена да го направи щастлив. Съществуват и други липси за мъжа, например твърде силна и независима жена. Тогава той търси друга, която да закриля и обгрижва. Мъжът търси в любовницита липсващите парченца от собствената ни женственост, липсващите ни архетипове - Любовница, Момиченце, Кралица и Майка.

Помислете и върху още нещо – всяко попадане в любовен триъгълник, е сигнал за липсващо ни себеуважение. Постоянното сравняване с другите в каквато и да е област привлича изневярата в живота ни. Дълбоко вътре в нас нещо крещи: „Не съм достатъчно добра, за да обичат единствено мен.“ Изневярата е голям житейски урок и неговото послание е да харесваме себе си, каквито сме и да спрем да се съревноваваме с другите. Понякога е възможно да правим всичко за любимия и пак да ни изневерят, защото винаги когато правим всичко за другия губим самоуважение. Освен, че търси страст и възхищение от жената до себе си, мъжът също копнее тя да е негова муза, да го вдъхновява и да иска да я покори. Никоя жена, която не харесва истински себе си не може да бъде муза за мъжа.

След като сте преминали през горните етапи, време е за един емоционално зрял разговор с партньора. Признайте как се чувствате, но говорете в първо лице – наранена, предадена, тъжна, избягвайте обвиненията. Споделете своите размисли за връзката ви. Поемете отговорност за вашия принос за ситуацията, без да поемате цялата вина. Попитайте партньора за плановете му. Не се страхувайте да дадете свобода на избора му, но и не крийте, че повече от всичко желаете да остане с вас и да избере вас, може би точно това иска да чуе. Гордостта няма място в този разговор, а и мъжът винаги избира тази, която има повече нужда от него.

Ако избере вас, подгответе се, че няма да е лесно, особено ако е влюбен в другата. Тези чувства не могат да се изпарят и трябва с много търпение да покажете на любимия, че може да получи и от вас това, което търси. Не очаквайте геройства и от себе си, например да простите веднага или никога повече да не повдигате темата. Прошката е процес, болката също. Прошката не е да забравиш, а да живееш със спомена. Ако успеете като двойка да преминете през това, сигурно е, че връзката ви ще бъде по-здрава и по-истинска.

Ако любимият ви напусне, това означава спешно да се заемете с повишаване на самооценката си и да повярвате в своята уникалност. Нищо не е загубено. Ако се превърнете в една пълноценна, уважаваща себе си жена, любовта няма да ви подмине.