В тълковния речник на българския език срещу потенциал е записано: „съвкупност от необходими за реализирането на някаква цел средства, източници и др., които са готови да влязат в действие.“ С други думи – той е нашият арсенал от скрити качества и умения за осъществяването на плановете и мечтите ни. Но как да го използваме и вкараме в действие, когато не сме убедени, че го притежаваме? Понякога е трудно, защото търсим конкретните стъпки към прилагането на предполагаемия потенциал в действие, още преди да сме го намерили и да знаем какъв е той. Очевидно първо трябва да го открием, което не винаги е лека задача.
Вярата
Изтъркано е за първа стъпка, нали? Но няма как да я пропуснем или да не започнем с нея, защото, ако вие не повярвате, че имате потенциал, кой би могъл да го направи? Вярата в неговото съществуване, а оттам и в самите вас, е като мощен двигател в съзнанието ви. Ако вече сте решили, че няма смисъл да търсите потенциала си, не вярвате в него или мислите, че това са празни приказки – няма и да го намерите. Съзнателно и подсъзнателно започвате с предубеждение и негативизъм, а те затварят очите ви за него. Но ако сте убедени, че притежавате потенциал, вътрешно го предчувствате и не желаете той да остане скрит за вас, тогава мозъкът и всичките ви сетива ще започнат да работят по неговото търсене и на второ място – разгръщане.
Тишината
Не тишината по принцип, а онази вътрешната, изключителната, която усещаме, когато останем насаме със себе си. Направете си любимата напитка, отидете на любимото си място, усамотете се, ако е твърде шумно в живота ви. Изобщо сторете нещо, което ви подтиква да мислите, мечтаете и с което ще изключите страха, границите и рамките от себе си. Поне за малко. Ако в тази тишина се замислите:

Кои сте вие, не околните кои мислят, че сте. Често тяхната представа за нас определя и нашата собствена.

С какво искате да се занимавате, а не какво правите към настоящия момент. Изключете конкретните обстоятелства, включете мечтите си.

Какво сте способни да вършите – и то без да ви отнема куп усилия, нерви и време. Това е нещо, което ви идва отвътре и докато го вършите имате чувството, че извира от центъра на съзнанието ви с лекота.
Разсъждавайки върху тези въпроси, ще видите, че отговорите ще започнат да излизат сами. Сякаш сте насочили магнит към тялото си, а те полепват по него. Важна е посоката, която създават, тя ще ви отведе към целта.
Самоанализ
Не се страхувайте да се самоанализирате – наум или на глас. Премахнете привидните ограничения и оправдания. Представете си, че разполагате с материална обезпеченост и власт. Това не е сценарий за мечти от детството. Ако изключите ограниченията, които ви възпират да тръгнете по пътя на търсенето на потенциала, ще ви бъде в пъти по-лесно. Какво бихте правили, ако разполагахте с много пари? С какво бихте се захванали, ако не зависехте от никого? Какво сте убедени, че може да започнете и завършите до край? Къде е силата ви? В момента, в който си позволите пред самите себе си да признаете какво искате в действителност, какво сте способни да правите в ежедневието – вие сте на половин крачка от дешифрирането на потенциала си.
"Не мога"
Ключът към откриването на потенциала ни е в насочването на мисълта ни към дейности, за които до днес сме си казвали – не мога. В тази категория се включват научаването на нови неща, необичайни действия, усвояване на нови практики. Няма значение дали става дума за приготвянето на засукана вечеря по рецепта на майстор-готвач, решаването на матрично уравнение, усъвършенстването на нов език, измайсторяването на ръчно изработени предмети за дома, ходенето на опера и т.н. Излизането от нашата комфортна зона е пътят, по който ще разпознаем потенциала си.
Хобито
Повечето хора имат конкретно хоби или дори няколко. Помислете за вашето. Може би не е просто хоби, а нещо повече. Ако изпитвате страст към него, нямате търпение да приключите с ангажиментите си и да освободите дори малко от ограниченото си време. Ако то е нещо, за което не е възможно да не мислите и не си представяте да спрете да го практикувате, не е „просто хоби“, а огледало на способностите и перспективите ви. Тогава зад гърба на хобито се крие непредполагаемият потенциал на вашата същност.
Провалите
По пътя към търсенето и откриването на потенциала едно е сигурно – трябва да изключим страха от провалите. Или поне да не мислим за тях като за нещо фатално. Със сигурност не са приятни за преодоляване, не се преживяват с лека ръка и някои се помнят цял живот. Но не бива да са спирачка. Трябва да ги приемем. Със сигурност един тип хора не се провалят никога – тези, които не рискуват, но те стоят на едно и също място с десетилетия. Около 30 издателства последователно са отказали да публикуват първата книга на Стивън Кинг. Провал. Но днес е в световната класация на най-известните и богати личности. Как щяха да изглеждат нещата, ако беше сложил край и не вярваше, в потенциала си? Провалили сте се веднъж, два, тридесет, петдесет пъти? Голяма работа. Вие сте силни, не се предавайте.
Годините
За потенциала няма възраст. Ако не сте го открили на 17 или на 20, това не означава, не никога няма да имате тази възможност. Не е късно да промените нагласите си и да преоткриете способностите си. Трудно е, защото живеем в общество, в което порядките са: щом получиш едно образование и започнеш работа – с това ще се занимаваш цял живот. Ако си на 50 и прекроиш начина си на живот, веднага ставаш повод за коментари и критики. Но това всъщност няма значение, защото хората така или иначе ще съдят и критикуват. Годините са просто числа в личната карта – ако се чувстваме готови, способни и най-вече имаме желание и възможност да търсим потенциала, който до днес не сме открили, то възрастта не е основателна причина да се отказваме.
Едно е сигурно – всеки човек притежава потенциал. Често той остава заключен между страховете, предразсъдъците и съмненията в способностите ни. Затова не трябва да се страхуваме да бъдем дръзки и да живеем, мечтаем и разсъждаваме не според представите на останалите, а според собствените си схващания. Най-лошият ни страх измежду всички, че ще се провалим, а най-големият ни недостатък – убеждението, че сме обикновени. Всеки от нас е уникален и притежава удивителен потенциал. Никога не се подценявайте и не позволявайте друг да го прави.