Краят на август – любимият ми сезон. Слънцето е различно - вече грее косо и милостиво. Въздухът е различен - по-свеж и наситен с аромата на препечено. Това е времето, когато есента започва да загатва за вълнуващото си пристигане, но и лятото още не бърза да си ходи. Краят на август ухае на печен пипер, на сладко, на дом и топлина. Краят на август е време за зимнина.

Свекърва ми каза наскоро: „Имам малко сливи тази година, прасковите гният бързо, а ябълката роди много и от дъждовете повечето вече е на земята. Какво да ги правя – ни за сладко, ни за нищо” Предложих й да направи сладко от това, което има така или иначе, както й предложих помощта си, защото плодът може да е малко, но усилията – не са.

Това сладко е "асорти" и в него има сладки дребни ябълки, малко сливи и малко на брой, но много едри и ароматни праскови.

Харесвам идеята максимално да се възползваш от това, с което разполагаш . Ако тази година няма ягоди, така се е случило, ами няма да правим ягодово сладко. Ако има повече ябълки, ще правим с ябълки нещо. Така човеците усещаме ритъма на Природата и се увличаме от него, защото и без това сме се откъснали значително от нея.

Комбинацията е различна: ако имате повече ябълки, мармаладът ще е по-киселичък (е, може и с повече захар да не е толкова киселичък), ако има повече сливи – ще е сладък по един много есенен и сладко-препечен начин, който само сливата предава, а ако има повече праскови – ще е безумно ароматен. При нас взеха превес ябълките и комбинацията се оказа много приятна.

Единодушно решихме да няма много захар в сравнение с оригиналните рецепти и да има все пак индрише – ябълката много го харесва.



Зимнина най-добре се прави на село - има място, има печка, има дърва, има атмосфера, ако щете. Пък и някоя съседка ще се отбие, ще даде акъл или ще обсъдим кога ли ще паднат първите слани. Такива неща, сладкодумни. Времето се разтяга, отвлича те, налагаш си един спокоен ритъм, който зимнината си изисква.

Слагаме плодовете, изчистени от костилки, семки, дръжки и изгнило нарязани на еднакви горе-долу парчета в голяма тенджера – в нашия случай калайдисана тава с уши и бъркалка, колкото е висока малката ми дъщеря. Люспите се запазват, за да се подобри вкуса.



Варим на умерен огън час и половина-два, докато плодовете не придобият общ кафеникав цвят и не се разкашкат. Въпросът е и по-твърдите парчета да омекнат достатъчно, че да бъдат претрити през гевгира.



Щом кашата е готова, оставяме настрана за около час да поизстине – все пак ще действаме с ръце. За да стане по-бързо и имате помощник, можете да разделите на няколко части. Докато изстива кашата, на печката изпекохме пипер– този пък вкус, печен на огън пипер, е несравним с нищо.

Кашата изсипахме с малко канче в гевгира и претрихме на ръка. Това е важно, за да стане еднородна сместа и да махнат люспите.



Фината каша връщаме отново на печката и слагаме захарта, но този път с непрекъснато бъркане – един човек трябва неотлъчно да е на печката, а друг – да бели опечения пипер – времето и правилното разделение на труда в този сезон е ценно нещо.



След като поври със захарта 10 минути, преценяваме със стария метод с чинийката, дали се е сгъстил достатъчно. Като се сложи мармалад в чинийка и тя се наклони, той не трябва да се разтича. Когато е готов, слагаме на всеки килограм захар, 2 в нашия случай, по 1 ч. л. лимонтозу. Спираме огъня и така може да поври докато спрат да излизат балончета. Огънят ни вече е достатъчно намалял и слагаме китка индрише, като разбъркваме един два пъти. Махаме индришето и мармаладът е готов за наливане.

От десетте килограма получихме наистина не мога да кажа какво количество, но приготвихме 20 конфитюрени бурканчета. Зависи много от големината на буркана.

На село зимнината винаги е плюс минус, на око и никога нищо не се повтаря. Много харесвам тази непредвидимост на зимнината.

Горещият мармалад изсипваме в бурканите, завинтваме добре и обръщаме надолу с капачката. След няколко часа, ги връщаме обратно и можем да кажем, че мармаладът асорти е напълно готов.

А накрая – намазахме на децата по една обикновена бисквита със останалото сладко, което не се събра в бурканите.