По традиция, през есента се сещаме за зимнината и туршиите. Някои от нас ги отричат изобщо като полезни, но точно зад процесите на ферментация на киселите краставички или киселото зеле например, се крият неподозирани за здравето ни ползи. Оказва се, че ферментиралите храни имат поне една дузина положителни свойства, особено що се касае човешкия организъм и храносмилане.

Как се случва процесът на ферментация?

Когато чуем за ферментация, обикновено в главата ни изниква алкохолната ферментация. Но ферментационните процеси далеч не се отнасят до производството на алкохол. Всъщност ферментацията е процес на разграждане на въглехидратите в анаеробна (без наличието на кислород) среда, под въздействието на дрожди - при алкохола например или бактерии - както е в млякото. Крайният резултат са различни органични киселини и след процеса се получава чисто нов по химически състав продукт. Луи Пастьор нарича ферментацията "Живот без кислород" и действителност процесите при ферментиране са много интензивни. А тя, сама по себе си, бива доста различни видове – освен алкохолна е и млечно-кисела, масленокисела, мравченокисела и още много, много други видове. До тук само химия и нищо интересно. По-важен е въпросът:

Как ферментиралите храни помагат на здравето ни?

Оказва се, че ферментиралите храни съдържат естествени млечно-кисели и ферментни ензими, които оказват благотворно влияние на храносмилателния тракт, създават в червата идеалната среда за произвеждане и усвояване на витамини, особено тези от групата В и най-вече витамин В12. Те укрепват имунитета и снабдяват организма с така важните про- и пребиотици.

Освен това, ферментиралите храни имат още едно много ценно качество – те са вече до голяма степен преработени храни, а това прави усвояването и храносмилането им в пъти по-лесно и щадящо, особено за хора със стомашни проблеми. Или казано накратко:

“Ферментиралите храни ни доставят в лесно усвоима форма всички онези полезни бактерии и ензими, които помагат процеса на храносмилане, дават ни пробиотици и подсилват естествения имунитет.”

И тъй като вече споменахме, че при думата "ферментация", в повечето случаи изникват не повече от един-два продукта (основно домашните алкохолни напитки и киселото мляко), може би е добре да споменем в кои така обичани традиционни храни можем да открием важните за тялото ни ферменти.

Киселото мляко. Може би най-популярният продукт, известен в цял свят с полезните си качества. То е типичен представител на млечно-киселата ферментация. За да сте сигурни, че млякото, което консумирате, е истинско и съдържа всички онези пробиотици, за които говорим, е добре да си го направите у дома. Или поне предварително внимателно да сте подбрали марката, която купувате. За веганите или пък за противниците на млякото, не е излишно да споменем, че и така популярните ядкови млека също подлежат на ферментация и могат да предложат голяма част от ползите на традиционното кисело мляко.

Кефирът е сходен на киселото мляко продукт, пак произведен от прясно мляко, но под въздействието и на дрожди в т.нар. кефирени зърна. Кефирът е оказва, че има повече полезни бактерии от киселото мляко, а съдържанието на лактоза в него е в пъти по-ниско. Това го прави подходящ за всички онези, които имат проблеми с усвояване на лактозата и консумацията на мляко. Той съдържа биотин, който помага за усвояването на витамините от В комплекса, много витамини, минерали, начело с калция и повлияващи храносмилането ензими.

Ябълков оцет. Макар и съвсем простичък на пръв поглед продукт, ябълковият оцет е пълен с важни храносмилателни ензими. Той е богат на калий, а този елемент играе огромна роля за поддържане на калиево-натриевия баланс в организма. Най-лесният начин да приемаме оцета е или разтворен в топла вода или директно в салатата. Уверете се, че ябълковият оцет, който ползвате, е домашен. Само така може да сте сигурни, че е претърпял така важния процес на естествена ферментация и притежава всички полезни ензими, които му се приписват.