Ползата от ферментиралите храни - II

Hera.bg

Кристина Илиева
Квасен хляб. Направата на хляб с квас е традиционна за много народи, включително и за нашия. При него можем да кажем, че хлябът е полезен, защото се прави без спорната за здравето мая. След малко подготовка можем да правим такъв хляб съвсем сами, в домашни условия. А ако някога вече сте приготвяли хляб с квас у дома, със сигурност сте забелязали как след известно време квасът увеличава обема си и става на едри шупли. Е, ето това си е чиста проба естествена ферментация, с всичките и полезни ензими и качества. И за нищо на света не може да се сравни с купешката, получена в лаборатории и индустриални условия мая.

Как да си захванем квас
Изпичане на хляб с квас


Житна вода. Тя е малко позната, но се счита за най-здравословният продукт от ферментацията. Унищожава повечето лоши бактерии и гнилостни процеси в храносмилателния тракт, благоприятства усвояването на хранителните вещества и спомага работата на бъбреците.

При приготвянето й най-важно е съблюдаването на температурата на водата, която използваме. В противен случай можем да постигнем точно обратния ефект – житна вода пълна с нежелани и не дотам полезни бактерии.

Рецепта за житна вода

200 грама сурова пшеница или лимец, още по-добре, се измива добре и се оставя да кисне в литър вода на стайна температура за 48 часа. След изтичане на този срок прибираме и житото с водата в хладилника. Всеки ден разбъркваме, отливаме 100 мл от старата вода и добавяме нови 100 мл хладка вода. Към отлятата 100 мл стара (житна) вода прибавяме 100 мл топла към гореща вода. Житната вода с накиснатото жито можем да съхраняваме в хладилник и да консумираме до 3-4 седмици.

Кисело зеле и туршии. За да бъде максимално полезна зимнината, трябва да използваме рецепти, при които действително се случва процесът на ферментация. Такива са рецептите за приготвяне на зеленчуци със саламура, единствено с вода и сол, а не във варианта на стерилизация или консервиране с оцет, сол и подправки.

Здравословна зимнина

Важно е да правим разлика между ферментирали, мариновани (консервирани) и стерилизирани зеленчуци. Според старите български готварски книги съществуват тези основни начини за консервиране на зеленчуци:

Чрез стерилизация, т.е. сваряване на зеленчуците, затворени в буркани с марината. При този процес получаваме само консервация на зеленчуците. При варенето се губят ценните им вещества, а процесът на ферментация липсва. Така приготвени, зеленчуците са далеч от идеята за здравословно.

Без варене, но чрез съхранение на зеленчуците в марината, на основата на оцет, сол и подправки. Тук, благодарение на оцета и солта се постига консервация на храните, но естествената ферментация отново липсва.

В класическа саламура от вода и сол, без варене. Така приготвените зеленчуци първо ферментират, първоначално бързо - за 4-5 дни, и по-висока температура, а после за 8-10 дни - по-бавно на по-ниска температура. Едва след това се консервират. Грешно е да се смята, че консервацията се дължи на солта, тъй като тя е в прекалено малки количества, за да подпомогне процеса. Солта играе единствено ролята на овкусител, а консервацията се случва, след като в процеса на ферментация на зеленчуците с помощта на дрождите (както е при виното) се отделят органични киселини. По този начин получаваме зеленчуци с максимално запазени хранителни свойства, ограничено количество сол и така полезните пробиотици, получени в резултат от естествената ферментация.

Излишно е да споменаваме кой от трите метода е най-полезен, както и това, че купешките кисели краставички, туршии и кисело зеле далеч не са ферментирали продукти, а само консервирани и стерилизирани.

Няма нищо чудно в това, че някои ферментирали храни се приготвят именно преди зимата. В сезона, в който почти отсъстват пресни храни, те са един от малкото начини да се набавят хранителни вещества. А храносмилателните ензими в тях помагат на стомаха да се справи с месото и по-тежките храни, които по-често консумираме през зимата. Но не на последно място - ферментиралите храни, колкото и да са полезни, не съдържат всички онези витамини и минерали на пресните плодове и зеленчуци. Затова не забравяйте да консумирате на първо място плодове и зеленчуци е пресен и едва като мине сезонът им - във ферментирал вид.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3405