Случвало ли ви се е да излезете на вечеря или в бар и да видите на масата сама жена? "Вероятно е на среща и са й вързали тенекия", мислите си. Храни се, пие, не поглежда нервно часовника и не гледа към вратата. По нищо не личи, че събеседникът й е в тоалетната или пуши отвън. Изпитвате ли съжаление към нея?

Недейте, тази жена или мъж вероятно са последните представители на един изчезващ вид – комфортните с това да бъдат сами в компанията си. Независимо, дали е ресторант, където акцентът пада върху добрата храна и качествен разговор, или бар – където се оглеждаме често за бърза свалка или просто купонясваме.

Днес живеем твърде свързано и споделено. От нас се иска да се забавляваме, да запълваме време - с хора, думи, преживявания. Социалните мрежи, интернет и другите канали за задочно общуване непрекъснато ни подканват да показваме колко добре си изкарваме в компания. Споделяме снимки, отблязваме се в някое модерно заведение или изискан ресторант. Да не си помисли някой, че не сме интересни или забавни или, Опази Боже, че скучаем. Скуката е най-голямото проклятие и на реалния живот. Но тази споделеност и свързаност са привидни, защото са маска, зад която крием страха си да останем насаме с мислите си и да погледнем в себе си. Пазим се, съпротивляваме се на самотата, запълвайки живота си с празни разговори, телевизия и други начини да загубим времето си, да загубим живота си.

“Но да си сам, не означава, че си самотен.”

В оставането сам не се крие непременно самота, защото е въпрос на избор, а не е онова страшно чувство, което те обсебва. Да избягаш за малко от шумотевица е, защото ти така си избрал, а не защото усещането за самотност те е обзело и доброволно се изолираш. И ако ти се пие коктейл или хапва вкусно в този момент, когато искаш да си насаме със себе си - защо да робуваме на предразсъдъците или на страха, че някой би ни погледнал със съжаление.

Имам един приятел, който често повтаря: "Говоря си сам, защото поне за малко искам да си поговоря с интелигентен човек". В този смисъл да вечеряш сам или да изпиеш едно питие сам има своите предимства:

По-лошо от липсата на компания е лошата компания. Много често се преструваме, че се забавляваме в голяма компания. Защото това се очаква от нас. Но това да е далеч от истинското ни чувство - изнервени, истерични, фалшиви. Ами, ако нямате необходимост да се видите с някой наистина близък да си кажете разни хубави и важни неща, или не се налага по някакъв повод – понякога е по-добре да се усамотите поне за час – два.

Какво да кажат необвързаните? Сигурно имат доста истории за неуспешни срещи, през които са си мислили: "Защо не съм сама, а съм принудена да слушам този глупак?" Страхът на някои жени да не прехвърлят определена възраст и да им лепнат етикета "стара мома" понякога снижава критериите им и много от вечерите им са провалени, вместо да постоят сами с чаша вино и уверени в себе си, всъщност да са много по-привлекателни.

Голият обяд. Ами не разполагате с много време и искате да вечеряте или обядвате, не искате на крак, не искате „за вкъщи”, искате нормално, в добра обстановка. Чудесно тогава! Едно хранене с компания отнема повече време, ако не разполагаме с такова, нима ще ядем нездравословни съмнителни храни от улицата или ще се храним в пластмаса? Това е времето, отделено просто за хранене, без излишни приказки и суетене.

Време за себе си. Много рядко днес, наистина. Купили сте си току-що любимото списание, нова книга и излизате в обедна почивка. Откажете поканите на колегите за общ обяд и почетете на спокойствие. В същата ситуация може да пазарувате онлайн, да влезете в социалната мрежа или да сърфирате из интернет, без да се натъквате на неодобрителни погледи, че игнорирате нечие присъствие.

Барът – тази житейска наблюдателница. Не само в баровете, но и в ресторантите има бар, зад който се вихри някой барман. Да седиш сама на бара е цяло усещане - в него има хем нещо съблазнително, хем нещо недостижимо. Да седнеш там има невероятни предимства и перспективи за наблюдение на ... живота. Дали ще си поговорите с бармана - неизчерпаем извор на житейска мъдрост или ще творите - да попишете или порисувате - времето и мястото ви принадлежат изцяло.

Неочакван бонус – барманът. Да, много заведения са прочути и харесвани заради барманите си. Те често са привлекателни фигури не само заради външния си вид (евентуално), но и заради едно рядко професионално изкривяване – житейската мъдрост. Повечето от тях са се нагледали на какво ли и кого ли не и подобно на таскиметровите шофьори, показват завидни качества на психолози и обикновени злободневни мъдреци.

Сама жена на обществено място крие един риск - нежеланата компания. Преди да предприемем мерки по отстраняването й, трябва да си дадем сметка дали наистина искаме. Ако човекът, който се опитва да поведе разговор, има приятно излъчване, а ние сме необвързани и привлечени, може би не е толкова лошо да пофлиртуваме. Но ако действително искаме да сме сами - директният подход е единствения верен. Помолете учтиво да ви оставят насаме и подчертайте категорично, че не искате компания. Всеки опит за игрички, лъжи тип: "Приятелят ми ще се върне всеки момент" или високомерно държание, могат понякога да ни докарат истински беди.

Направихте ли вече планове за довечера? Аз бих излязла сама в новия ресторант, който мернах на път към вкъщи. Имам семейство и куп задачи, но имам и нова книга, която бих започнала в приятна обстановка, в един кратък отрязък от време, далеч от тях.