Когато говорим за ранно интелектуално развитие на детето, често родителите не сме особено изобретателни и оставяме това когато то порасне, когато и да е това. Но много изследвания показват, че и най-малките деца всъщност могат много повече, отколкото са способни да покажат. Умственото им развитие е свързано с физическото, както и с някои базови умения - те са в постоянна динамика, затова трябва да им дадем шанс да извадят умствения си потенциал и постоянно да го разширяват. А можем ли да въведем в ранна възраст истински знания?

Насоки за интелектуалното развитие на най-малките

Не подценявайте детето. Много често си мислим, че малките деца нищо не разбират. Че само защото не се изразяват правилно, имат ограничен речник и моторни способности, те не могат да мислят. Напротив. В главите им текат силни умствени процеси, дава се начало на логиката и схващането на устройството на света. Ние им помагаме знанието, което имаме, да стане тяхно и да им помага сами да стигат до изводи. Но това няма да стане с: "Нямам време", "Какво ли разбираш", "Мълчи сега". Дори и най-глупавата (за големите) мисъл, щом е самостоятелна, тя е безценна и трябва да поразсъждаваме заедно над нея.

Използвайте всеки повод не просто да кажете (или забраните), а да обясните - възможно най-ефективното занимание. Не посочвайте просто даден предмет, казвайки „това е лампа”. Обяснете как работи, защо не можем да си играем с нея, щракайки копчето и т.н. Обяснявайте с метафори, но не се впускайте в измишльотини - разумът не бива да се заблуждава. Ако разкажем историята на предмета, свържем го с други предмети, той става в пъти по-интересен и забележим и детето ще запомни по-лесно. Този подход е напълно ефективен дори при току що проговарящи деца, че и по-малки. Така децата, и най-малките, свикват да търсят връзките между нещата, причинно-следствените отношения. На 2 години може въпросите и обясненията да са елементарни, но с порастването диапазонът ще се увеличи и задълбочи. Проблемът е в нивото и количеството информация. Не е нужно да обяснявате например подробно за кръвоносната система, за да разбере детето, когато се е наранило - какво е кръв, как тече в тялото ни и как тя спира сама.

Поправяйте моментално - това също не бива да се пропуска. Първоначално, учейки се да говори, всяко дете изговаря думите неправилно и дори си измисля свои собствени съвсем различни думи от действителните. Голяма част от родителите намират това за толкова забавно, че започват и те самите да говорят "бебешки" имитирайки, което е обратно на логиката, нали? Не го правете! Поправяйте детето и назовавайте правилно думите, да се опитва да изговаря трудните "л", "р". Без излишно гълчене и грубост, че не говори вярно или смешно. Обмисляйте заедно разсъжденията му и го поправяйте, ако каже, че ябълката е синя. Не бива в тази възраст да се заучават грешни неща.

Повтаряйте и карайте детето да запомня. Нерядко, когато детето няма още две годинки и ни попита какво е това, посочвайки радиото, например, ние отговаряме и дори обясняваме, но забравяме да затвърдим наученото: "Какво беше това, помниш ли?" Връщайте се на говорени и обяснени неща, за да видите колко е останало като знание, правилно ли е запомнено и т.н. Много полезни за учене са картите - с букви и картинки, цифри и картинки. Магнитните буквички и цифрички - също. Можем сами да си направим карти и да играем, учейки, и обратното, дори с много малкото си дете - около 1,5 години. Така 3-4 годишни деца се научават лесно да четат и смятат.

Насърчавайте дребосъка да рисува, без да се опитвате да разгадавате рисунката. Помнете, че до около шестгодишна възраст

Tалантът има много измерения

е трудно да се каже какво означава дадена рисунка и все пак това не означава, че посредством нея детето не изразява себе си. Рисуването е идеалният начин да развиете фината моторика (пръстите на ръцете), които тепърва ще се учат да пишат букви и цифри, да спомогнете възприятието (способността да различава фигури), да възпитате прилежност, да насочите вниманието. В никакъв случай не действайте на принципа „за какво да рисува като и без друго още нищо не умее да нарисува”. Моливът в ръка е пръв помощник на интелектуално развиващия се дребосък. И никога не забравяйте за вашето поощрение и оценка, която винаги трябва да бъде положителна.

Запознайте детето с...басните и гатанките. Голяма част от родителите изобщо не се сещат за тези литературни произведения. Всички в захлас повтарят песни, приказки и стихотворения, които не рядко не са от най-интересните на децата, особено в периода до две годинки. Басните са разкази и за качествата на животните (глупавото магаре, хитрата лисица) и са кратки. Доказано е, че карат децата много повече да се замислят, макар и още толкова малки. А с гатанките се развива образното и абстрактното мислене. Пробвайте да извличате поуките от басните - може пък това да се хареса. И нещо много важно - задължително преразказвайте онова, което сте прочели. Също така обяснявайте неясните думи. Това много ще помогне, когато е в училище.

Не оставяйте приказката затворена в книгата. Какво означава това? Обсъдете онова, което сте прочели. Попитайте детето кой от героите е направил добро и кой лошо. Предложете на малчугана да измисли друго заглавие на приказката. Накарайте го да помисли как би постъпил на мястото на героите. Насърчавайте детето да преразказва чутото, да споделя кое му е харесало и кое не в книжката.

Открийте таланта рано и му дайте възможност да се изяви. Дори да не виждате конкретно дарование, заложено в детето ви, вие може да опитате да го насочите към дадено занимание или повече от едно, а пък после то само ще ви покаже дали това е неговото „призвание”. В ранна възраст не може да се говори за някакво специално обучение илил курс, повечете педагози започват с поне 4 навършени години, но това не пречи детето да свири, пее, играе футбол - талантът има много измерения и излиза от неочаквани места. Един ден детето обича да строи с конструктор, после може да стане архитект. Насърчавайте малчугана, поощрявайте го, не спирайте да вярвате, че всеки има талант, но този талант трябва да бъде подхванат и развит. Детето не може да направи това само. Помогнете му.

Спазвайте мярката и почивайте. Да се занимаваме с малкото дете не бива да е изява на някаква болна свръх амбиция. В никакъв случай не трябва да има обучение насила. Когато детето е в настроение да пробва нещо ново или скучае с обичайните си играчки, предложете му занимание за 15-20 минути. Понякога ни изглежда, че то схваща какво обясняваме - толкова умно ни гледа, а в следващия миг казва: "Мамо, виж перце!". Не бива да влагаме някакви огромни очаквания. За всичко си има време - ако детето му се скача, да скача. Щастливите безгрижни детски дни са най-голямата ценност на този леко побъркан вече свят. Да не бързаме да ги дирижираме - желаещи и без това ще има след време.