Често чуваме от околните или самите ние го повтаряме: „Нещо съм депресиран тези дни” Неприятно събитие или поредица от повече, натрапливо чувство на тъга и ето, депресирани сме. Е, след няколко дни отново имаме желание за живот и вече сме забравили колко нещастни сме били.

За да кажем "депресиран съм", може да има и по- сложни причини – загуба на близък, раздяла, безпаричие. Мъката може да е голяма, но рано или късно намираме начин или се случва нещо, което ни вади това състояние, Връщаме се към живота и продължаваме напред.

Честото използване на тази дума „депресия” е довело до злоупотреба и изместване на смисъла й. Депресията всъщност е сериозно заболяване, а не моментно състояние на тъга, безнадеждност или ниско самочувствие, зад които винаги се крият спасителни механизми, които сами откриваме. При депресията е нужна помощ от психолог или психотерапевт, който да извади тези механизми наяве и да ни покаже пътя, да ни извади от състоянието ни.

Еднопосочната улица „Депресия”

Как се започва? Една емоция, в съчетаването на няколко други, в липсата на подкрепа и съпричастност, с някои травми или несполуки в миналото, някое събитие като смърт, раздяла, скъсване на изпит, отказване на виза за чужбина, уволнение – всичко това е само повърхността на един огромен айберг, но то може да е конкретен повод. Чувството за отчаяние, непотребност, малоценност може да активира някоя натраплива психоза – параноична, страхова, маниакална. Някои депресирани хора изпитват страх да заспят, други отказват храна, трети имат нужда да изпълнят някакъв ритуал, който да им помогне да започнат деня си.

Депресията има и физически проявления, които хората около нас рядко забелязват като симптоми – постоянна умора, липса на тонус, недоспиване или твърде много сън. Често се приемат за нещо временно, а те траят всъщност много по-отдавна и когато станат забележими – вече е твърде късно. Проблеми могат да се появят и в общуването – рязко намаляване на социалните контакти, смяна на средата, изолация, внезапни избухвания или невротични изблици, привичките се превръщат в ритуали.

Много често състоянието преминава в пристрастеност, особено сред по-младите, които са по- податливи към средата си, но и възрастните често посягат към сънотворните и алкохола. Много често преминава границите на кличната депресия и се превръща в маниакално-обсесивни, обсесивни-компулсивни, шизоидни, хистерични, невротични и други разстройства на личността и картината вече рязко се променя. За съжаление твърде често депресията завършва в самоубийствени мисли и реализацията им.

Как да разпознаем, ако наш близък започва да развива депресия:

Негативно или силно стресиращо събитие, което го разтърсва из основи съвсем не е началото, но обикновено отключва състоянието.

Физически признаци – нарушения на съня, апетита, умора, намалена жизненост, главоболие, сънливост, безсъние.

Потиснатост, ниско самочувствие, самосъжаление, които се демонстрират с действия или думи. Отказ да споделя и говори за състоянието си.

Намаляване на социалните контакти, депресираният не желае да излиза от вкъщи, да говори по телефона, избягва приятелите и семейството си.

Ако имате съмнения, то наблюдавайте внимателно и поговорете спокойно. Ще срещнете съпротива и отричане, но не се предавайте, това само трябва да изостри вниманието ви. Единствено и задължително специалист може да помогне при депресия – нито книги, нито курсове, нито медикаменти на самолечение. И колкото по-рано, толкова по-добре, защото с развитие на състоянието, съпротивата ще расте, а това само усложнява всичко. Изберете добър психолог и работете всички заедно, нека и социалната среда на депресирания да е наясно и да участва – приятели, семейство, съученици. Никой не трябва да е сам в тази объркана и безнадеждна на пръв поглед картина.