Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и каква е стратегията ви към критиката? В действителност това наистина е проблем за доста голяма част от хората. И, ако основателната критика е нещо, от което не можем да избягаме и дори често се нуждаем, за да израстваме, неоснователната такава и грубите забележки без причина, не рядко са меко казано проблем и нещо, което може да съсипе целия ни ден, цялостното ни желание за ходене на работа и дори прибирането ни вкъщи.

За критиката и оценките, критично.

Не винаги избираме с кого да общуваме, понякога хората така грубо се намесват в личното ни пространство със заядливи думи, особено в общественото пространство, а друг път просто се налага да контактуваме с не особено вежливи и емоционално интелигентни хора. Обикновено искаме да им отвърнем, "да ги поставяме на място", но съгласете се, това е твърде уморително и хабящо безценна енергия.

Дали един словесен удар ще ви улучи, това е относително - зависи и от настроението ни в момента и колко точна е самата нападка. Но как ще реагирате - това вече зависи само от вас. Вие сами ще поискате да се впуснете в безсмислено заяждане или да го пропуснете покрай ушите си. Ако пожелаете първото, със сигурност доказвате на “нападателя”, че е успял да постигне целта си. И следва опасността да попаднете в безсмислена препирня, от която само ще се натоварите допълнително. Ако изберете втората тактика - да игнорирате нападката, има риск пасивното ви отношение да бъде прието за примирение, което обаче може да не ви се отрази добре в дългосрочен план. Обмислете - струва ли си тази битка, кой какво печели и какво губи.

Как да реагираме на нападките

Ако не искате да приемете лично някоя атака, вгледайте се в опонента. Той има свой мотив да напада някой, няма нищо случайно. Какъв би бил мотивът му, абстрахирайки се от емоциите? Да ви ядоса? Може би, но за начало не обръщайте внимание на думите, които произнася, а на състоянието му, на онова, което показва като емоция, на изражението на лицето му. Много важно е да оставите емоциите си настрана и да анализирате ситуацията с разума си.

Възползвайте от емоцията на противника. Обърнете я във ваша полза. Представете си, че някой ви казва, че сте много глупави или некадърни за нищо, без в това да има градивна критика, ей така в прав текст. Вместо да изръсите нещо от сорта на “ти да не си по-умен” или нещо друго от първите реплики, които ви идват в ума, казвате с леден глас и премествате темата от себе си върху вербалния нападател: “ти май си се ядосал, а?”, "овладей се и да продължаваме" Така показвате, че сте забелязали гнева на събеседника ви, но думите му не са стигнали до вас и не са ви сразили.

Не се опитвайте да правите психоанализа на противника и да го нападате емоционално на свой ред, дори и да ви се иска, дори и да знаете нещо уязвяващо го. Например да изречете нещо подобно на това: “ядосваш се и си го изкарваш на мен, защото жена ти продължава да ти къса нервите у дома, нали?” Не вливайте допълнителна отрова и не се намесвайте в чуждите емоции. Проявете разум и не задълбавайте, за да не стане сцената наистина грозна. За страничните наблюдатели, този, който отвърне на провокацията, изглежда по-зле.

Не търсете отмъщение! Не можете да се примирите с думите, които са ви накарали да се почувствате наистина зле? А какво постигате, тръгвайки да си го връщате? По този начин единствено концентрирате силите си в нещо негативно и се “привързвате” още повече към нападателя. Поставете на първо място себе си и положителните емоции, които бихте могли да изпитате, стига сами да пожелаете. Дори да си отмъстите, след време ще разберете, че наистина не сте “получили” нищо от това. Напротив- дори може да се почувствате по-зле.


Стратегии за справяне с неочаквани нападки

Печелите време да се овладеете като поглеждате някакъв документ, телефона си или записвате нещо. Игнорирането като стратегия не винаги сработва.

Неутрален коментар, който не изразява нищо, но отклонява атаката "Сериозно ли?" или “Хайде де!”. Ако има и дори намек за емоция, това влива още огън.

Констатирате безстрастно емоционалното състояние на "нападателя" - "Как си се ядосал само!", "Ама ти наистина си запалил фитила". Бърз поглед острани може би ще му помогне да види колко е смешно всичко това.

Игнорирате нападката и връщате темата на разговора, ако има такъв, по същество. "Тази забележка не ме обиди. Може ли да сме малко по-делови и да поработим"


Не се впускайте в безумието на гнева. Вярно е, че всеки “кипва” при дадена температура и че е трудно да потушим това чувство, но е хубаво да помним, че гняв, обиди и викове има там, където не достигат разумните доводи и обяснения и показват единствено безпомощност.