Мушмулата е поредният дар от природата, който подминаваме в ежедневието си. За полезната храна, билките важи с пълна сила, че това, което най-добро за нас е под носа ни, но ние не го забелязваме. Дали защото няма атрактивен външен вид, дали защото, за да е вкусна, трябва да изгние – няма значение защо я пренебрегваме, но тя заслужава повече внимание.

Мушмулата (Mespilus germanica) е дърво със сравнително кратък живот, не много високо е и е родственик на шипката, розата и много от любимите ни плодове – ябълки, круши и други. Всичко те идват от семейство Розоцветни – третото по разнообразие след Житните и Бобовите. Мушмулата е с произход Мала Азия, но най-добре се чувства в нашата географска ширина – България, Турция. Расте още в Китай и САЩ. Мушмулата е самофертилно дърво, т.е. не й трябва друго дърво, за да връзва плод. Зрее през септември, а плодът е нещо средно между ябълка и шипка – неугледен, стипчив, с бяло и твърдо месо.

Плодовете остават на дървото и след падането на есенните слани. Като мине сланата, плодът омеква и започва да гние. Другият начин е да оберете внимателно твърдите плодове от дървото, да ги разстелите на студено и след няколко седмици процесът на гниене започва. Месото му става меко, кафяво, много сладко и с консистенция на мека каша под твърдата ципа. Те трябва да се берат много внимателно да не се нарани обвивката, защото високото съдържание на вода в плода предразполага и към бързо плесенясване.

Колко грижи за една мушмула само! Тя обаче заслужава целия този труд. В прехода от есента към зимата не са много плодовете и зеленчуците, които са в сезона си – късни ябълки и круши, дюли, цвекло, кестени, ряпа, тиква. Затова мушмулите имат своето подобаващо място на трапезата.

Здравословни ползи на мушмулата

Ползите от нея започват още от цъфтежа й през пролетта. Цветовете й са големи и с много прашец, което ги прави любими на пчелите, мушмулите са известни медодобивни дървета.

Листата на дървото могат да се правят на чай в класическо съотношение 1 с. л. суха маса и 250 мл вряща вода. Този чай е традиционен за стомашно-чревни инфекции, заради високото съдържание на дъбилни вещества. Дезинфектиращото действие помага и при ангини, когато налице е бактериална инфекция.

По състав мушмулата най-много се доближава до царицата на плодовете - ябълката. И понеже угнила, в нея започва и процес на ферментация, ползите й се увеличават многократно.

Пектинът е следващото съкровище на мушмулата – особено под кората й, необходимо е добре да оберете с лъжица именно там. Пектинът има много ползи за сърцето, храносмилането, детоксицира организма. Дъбилните вещества, към които спада пектинът, дезинфектират червата и стомашната лигавица, затова отварата от муха маса мушмули и се ползва за стомашни разстройства, придружени с диария, както и за профилактика на дебелото черво.

Богата е на витамини А, С, В1 и В2, както и на обичайните микроелементи – натрий, магнезий, калий, калций. С много малко калории и мазнини. Захарите са фруктоза и глюкоза, което прави мушмулата добра храна за диабетици.

Съдържанието на лимонена и ябълчна киселини прави от мушмулите идеална суровина за мармалад и дори вино, особено предпочитано в миналото, когато гроздето е било по-скъпо. Органичните киселини подобряват функцията на черния дроб и жлъчката, както и на жлезите с вътрешна секреция.

Тя може да участва в крема на сладкиши и торти, смутита, но най-вкусна е угнила в прясно състояние. Дебелата й кожица се пробива с нещо остро и се изсмуква кашестото съдържание. В самата обвивка остава семките, които хич не са малки.

А ако имате възможност, не се колебайте да си съхраните за зимата. Те запазват трайността си много дълго. Това трябва да става в мази, на тъмно и хладно. Мушмулите се нареждат на един ред, плътно една до друга, иначе биха се спаружили. Трябва редовно да се проверяват за изтичане на месото и плесен. Ако всичко е наред, че си имате „живи” витамини, минерали и полезни вещества за дългия зимен сезон.