През втората седмица от поста вече се разрешава риба и така до Игнажден. Ограничението продължава да важи за всеки сряда и петък. Рибата е една от най-добрите храни с много ползи, особено за постещите, и не пропускайте да я включите в менюто.

Една идея по-полезна е морската от речната риба и не препоръчвам риби като пангасиус, които се развъждат в ужасни условия и цената им е подозрително ниска. Полуфабрикатите – рачешки ролца, рибни хапки за паниране и други подобни – също не са пълноценна храна. Търсете риби като херинга, сьомга, лаврак, но и скумрията е достатъчно полезна, а от речните добър избор са сом и шаран.

Какво (не) знаем за сьомгата

Морските дарове могат да се хапват спокойно, стига да са безгръбначни – миди, калмари, скариди, рапани. А монасите от Атон редовно са яли октоподи по време на пости. Охлювите също влизат в тази група.

Ако отидете на някой пазар, ще видите колко много полезни кореноплодни има в момента. Не пропускайте да се заредите от тях и ако имате възможност да замразявате за зимата. На пазарите по това време ще откриете и много билки, луковици на цветя, домашни яйца, домашен сапун и други "екзотични" стоки, които на други места са красиво опаковани и струват далеч по-скъпо.


Ден 8: Постни сарми с атмосфера и миг семейно щастие. Виждаме ли поличбите?

В първия ден от седмицата, когато строгият пост не се спазва, правих сармички. В лозовите и зелевите сарми може да се завие почти всичко и не се колебайте да опитвате със съставките. През осмия ден от поста за пръв път осъзнах, че храненето само привидно изчерпва темата за поста, всъщност зад това, което слагаме в устата си се крие и много от онова в главата ни.


Ден 9: Хвърча, яхнала метлата. За заслужената почивка - розова супа и филм.

След усилено чистене си направих крем супа този ден. Ако сте напазарували плодове и зеленчуци от пазара, сега са предимно кореноплодни, може да си направите заготовки за супи, които да замразите във фризера.

Уикендите са чудесно време за малко кулинарна подготовка за през седмицата с цел да пестим време. Заготвките за супи и смутита не отнемат толкова време, но ако се връщате вечер уморени от работа, ще оцените, че зеленчуците са измити, обелени и нарязани предварително.



Аз избрах тиква, цвекло и морков за заготовка за такава „розова” супа. Нарязваме ги на едно така, че да заемат възможно най-малко място във фризера. Комбинациите може да са най-различни. Когато готвите цвекло, не забравяйте, че то е по-твърдо и трябва да се вари първо, после морковът и картофът и накрая тиквата. Иначе пасирането на супата ще е доста трудно. Ако си приготвите и предварително повечко крутони, пестите още време.


Ден 10: Притча за трите сита.

Често повтаряно изречение по време на пости е: „Не е важно това, което влиза в устата, а това, което излиза. Това е така, постите са вързани и с ограничаване на злобните думи, безцелната критика и заяждане. С това да помислим, дали има смисъл това, което говорим, дали е полезно и дали няма да нараним някой повече, отколкото да сторим добро.


Ден 11: Първо поражение. Гордостта поразява душата и тялото.

Много важен урок получих на този ден и той е свързан с лакомията отново. Питката с мед в чест на Св. Екатерина стана толкова хубава, че от суета и гордост аз просто преядох с нея и като резултат получих подуване и душевно не се почувствах никак добре. Урокът тук е, че дори с постната храна не бива да се прекалява и лакомията към постното може да не се отнася до месото, но това не я прави по-малко зло.


Ден 12: Първият сняг навява първи мисли за Коледа. Една бърза салата спестява време за тях.

Когато завали първият сняг окончателно се сещаме за Коледа. Тази година беше твърде рано, но миналата си беше точно навреме да ни завладее коледното настроение. Този ден си направих лека салата за обяд с кълнове, които са чудесна постна храна, и риба тон, нали е разрешена рибата вече.


Ден 13: Как изглежда вътрешното равновесие над супа леща. Втори шанс за коледната украса.

През този ден се замислих как някои хора приемат поста като поредната поза – да изглеждат възвишени и духовни. Постите за мен са един от начините да търсим баланс. Ако сме твърде материалистично и консуматорски настроени, ако усещаме, че сме загубили духовния си център и сме се отклонили от вътрешното си равновесие. Давим това в безсмислени покупки, нищене на тъпи предавания и клюки, похапване на сладко и чревоугодие без мярка – постите е начин да се върнем на пътя. А той е само един – баланс във всяко отношение.


Ден 14: Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.

През този ден направих много вкусен постен шоколадов сладкиш. Пълен мит е, че постните сладкиши не става хубави и за да направиш приличен кекс ти трябват 4-5 яйца и мляко, масло. Да, вкусът е различен, но ако менюто ти е привидно толкова ограничено, всяка малка сладост си заслужава.

През втората седмица от поста се разделих с тревожните въпроси около храненето, но и с очакването, че постите се изчерпват само с това. Много повече са свързани те с мислите и чувствата ни, със себепознанието и мирогледа ни. Много повече, отколкото си мислим. Скоро това ми стана пределно ясно.