Защо захарта потиска имунитета?

Hera.bg

Мария Алексиева
Зимата е сезонът, когато болестите ни атакуват най-безмилостно. И една лека настинка води до отслабване на имунитета, което от своя страна е отворена врата за други по-тежки заболявания и вируси, какъвто е грипът. Съчетано с неправилно хранене и намалена двигателна активност – нищо чудно, че боледуваме толкова много. Особено чувствителни са децата и възрастните.

Една от храните, които e добре да избягваме, ако искаме да сме здрави, е бялата, рафинирана захар. Тя е вредна по много начини за тялото ни, но за имунитета тя също оказва неочаквано влияние:

Бялата захар и захарните изделия водят до намален имунитет, особено при децата, при които имунната система е в процес на изграждане.

Вафли, бисквити, нискокачествен шоколад, шоколадови и желирани бонбони, торти и...ами да идем в магазина – пълно е с такива. По-възрастните също посягаме за „сладичкото” – по-мрачно е навън, тегаво е на сърцето, искаме малък допинг от серотонин, и да е по-евтин, ако може.

Но захарта, по-точно захарозата, си е истински враг на имунната система, не само през зимата, разбира се. Американският журнал за клинична нутрициология (American journal for clinical nutrition) публикува още през 1973 година изследване на колектив от учени, в които се доказва, че простите въглехидрати на бялата захар потискат имунната система.

Те взимат венозна кръв от пациенти, които на гладно са яли фруктоза, глюкоза и захароза, мед и портокалов сок. Взетата кръв заразяват със Staphylococcus epidermidis, най-обичайният причинител на много инфекции. След около час започва дейността на неутрофилните левкоцити – най-активните елементи на левкоцитите и основни агенти на имунния отговор. Докато при пробите с фруктоза, глюкоза, мед и сок отговорът е много интензивен, в пробата със захароза се наблюдава драстично по-бавна скорост.

Учените стигат до заключението, че:

бялата захар не намалява броя на неутрофилните левкоцити, а забавя действието им.

Иначе казано – при една бактериална атака, хората, приемали захар, са по-уязвими, защото имунният отговор е по-бавен и инфекцията е навлязла необезпокоявана.

Как да намалим захарта в ежедневното меню.

Гответе и подслаждайте напитките с мед. Реално, в повечето рецепти може да се ползва мед, вместо захар. Дори в кафето. Медът е естествен и здравословен продукт с десетки ползи за организма.

Ползвайте заместители на захарта – стевия, кленов сироп и сироп от агаве, сушени плодове като натурални фурми и стафиди, кокосова захар. Особено за сладкиши и сладки на децата. Децата са естествено предразположени към сладкото и са най-големият консуматор на бяла захар, затова основно те страдат от нея - чести настинки, грип и стомашно-чревни неразположения. Със захарта трябва да внимават хиперактивните деца и тези с дефицит на вниманието.

Нека захарта бъде кафява нерафинирана (тръстикова) - Мусковадо, Демерара, Турбинадо. Тя е обработена, но по естествен начин - това е първичната кристализация на захарната тръстика. Едри, слепващи се кристали с интензивен вкус на меласа. Трябва да се прави разлика и да се чете внимателно, защото за кафява се представя и рафинираната захар, която допълнително е обогатявана с меласа, което не я прави много здравословна.

Ако все пак ви се дояде нещо сладко, следете етикетите и наличието на захари. Ако е възможно, по-скоро пазарувайте от диабетичния щанд, където в "сладичкото" има фруктоза.

Още за синтетичните заместители на захарта.

И не забравяйте да измивате зъбите си след консумация на захар. Основният причинител на кариес е именно тя - храни милионите микроби в устната кухина, променя Ph-то й и кариесите са налице.

„Сладичкото” е напълно ненужна храна за организма ни, то няма хранителна стойност. Но пък е носител на много калории, които не хранят клетките. Изразходват се бързо, без да дават енергия, за разлика от комплексните въглехидрати на житните храни, например.

Ако често посягаме към сладкото, може би трябва да се замислим дали това не е израз на нещо друго, отколкото на глад. При възрастните може да е емоционален заместител и ние да осъзнаваме това, но за децата е бавна отрова - твърде много рискове, твърде рано.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3488