Защо ни е вълшебен, чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
...и топлината на една ръка...

Дамян Дамянов (18 януари 1935 г.- 6 юни 1999 г.) е може би най-обичаният български съвременен поет. Съдбата му е много драматична, белязана от тежък физически недъг, но той има щастието да открие голямата си любов в лицето на поетесата Надежда Захариева. Дамянов издава много стихотворения, побрани в 38 многократно издавани стихосбирки, които разкриват омагьосващ лиризъм и фина душевност.

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?