Искам да съм разумна. Искам да съм перфектна домакиня. Гледала съм хиляди кулинарни предавания, чела съм хиляди статии с полезни съвети, попитах хиляди тетки и свекърви - попих цялото налично знание.

Но не успях.

“Беля ябълката с дебели кори, прегарям баницата, кексът ми не бухва, суфлето ми спада веднага. ”

Но приемам, че така трябва, че имам да се уча. И уча. И съм търпелива...

Докато не ми се дояде нар. Знам...знам как се бели нар, как да запазя всичките му зрънца непокътнати, сокът в тях и капка да не изтече. Внимателно как да обирам малките рубинчета тръпчива сладост - после как да сложа на салата, как да изцедя на сос...

Но понякога, ох, понякога как ми се иска да смачкам тоя нар, да го стисна с две дръзки ръце.

“Сокът да потече по тях, а аз да го пия от там - точно от там, сама да се опия.”

Искам в тоя пълен плод да не остане капка сок, капка сладост. Тя да се смеси с моя аромат, на дива жена. Която не гледа кулинарни предавания, не чете статии с полезни съвети и не пита никого как да живее.

Картината е на jovan erfan