Нар, изтекъл по ръцете на една дива жена

Искам да съм разумна. Искам да съм перфектна домакиня. Гледала съм хиляди кулинарни предавания, чела съм хиляди статии с полезни съвети, попитах хиляди тетки и свекърви - попих цялото налично знание.

Но не успях.



Но приемам, че така трябва, че имам да се уча. И уча. И съм търпелива...

Докато не ми се дояде нар. Знам...знам как се бели нар, как да запазя всичките му зрънца непокътнати, сокът в тях и капка да не изтече. Внимателно как да обирам малките рубинчета тръпчива сладост - после как да сложа на салата, как да изцедя на сос...

Но понякога, ох, понякога как ми се иска да смачкам тоя нар, да го стисна с две дръзки ръце.



Искам в тоя пълен плод да не остане капка сок, капка сладост. Тя да се смеси с моя аромат, на дива жена. Която не гледа кулинарни предавания, не чете статии с полезни съвети и не пита никого как да живее.

Картината е на jovan erfan