„Споделената мъка е половин мъка“, е казал някога народът. В това спор няма, но колко от нас имат до себе си истински доверен човек, на който да споделят и най-съкровените си мисли, притеснения, тревоги и съмнения. Не можем да си позволим да бъдем и прекалено досадни и да звъним на близките си хора във всеки един момент, в който нещо ни терзае. Но можем да записваме.

“И има неща, които се чувстват най-добре написани, а не казани.”

Опитвали ли сте някога да запишете на лист мислите, които се въртят из главата ви и не ви дават мира? Ако сте – със сигурност знаете, че моментално след това изпитвате истинско облекчение. Точно както да сте споделили за това на близък приятел или дори на психотерапевт. Затова, ако и вие често се борите с хаоса в мислите си, ако имате отчаяна нужда да споделяте или просто да структурирате и вкарате в ред живота си, то воденето на дневник би било чудесно решение за вас.

Как да си водим дневник

Ненапразно воденето на дневник се препоръчва от психолози, психиатри и психотерапевти на техните пациенти. Клиничната практика на много специалисти изобилства от примери за хора със сериозни психологически проблеми, които са успявали да се справят с кризите, именно благодарение на упоритото и редовно писане в техния личен дневник.

Как дневникът ни помага да преодоляваме стреса?

Преди всичко – успокоява ума. За наше щастие можем да пишем много по-бавно, отколкото можем да мислим. И ако за една минута през мозъка ни минават стотици мисли, то за същото време на листа хартия могат да попаднат не повече от една-две. Което означава, че писането ни кара да забавим темпото. А за някои хора това е напълно достатъчно. Вместо да ходите на йога или причудливи анти-стрес терапии, можете просто да отделите за себе си половин или един час дневно и да запишете в дневника си всичко, което ви е развълнувало през деня.

След като запишете мислите си, идва ред на по-интересната и значима част – прочитането им. Колкото и да е странно, в повечето случаи, когато човек прочете написаното, осъзнава, че то далеч не е толкова страшно и болезнено, колкото тогава, когато се намира заключено вътре в нашата душа. Дори напротив – проблемите ни понякога изглеждат толкова смешни и незначителни, а това веднага води до намаляване на нашата тревожност и на значимостта на ситуацията, такава, каквато сме си я представяли, докато е била в ума ни. Когато мислите се таят вътре в нас, те са подплатени с редица чувства. А щом ги излеем върху белия лист, ние изхвърляме с тях и съпътстващите ги емоции. А, както знаем, емоциите -и хубавите, и лошите, когато са в прекалено големи дози, невинаги са толкова здравословни.

Дневникът като журнал на деня. Ако сме една идея по-прагматични, то това, което идва след записването и прочитането на ежедневната доза „споделяне“ в дневника, е може би най-полезното в цялата идея за осъществяването на така наречената лична психотерапия. Ако съумеете да подредите мислите, да приоритезирате задачите и да си съставите план за действие, който да следвате неотлъчно, то дневникът, освен във ваш душевен отдушник, се е превърнал в нещо много повече – в стимул за позитивна промяна и душевно израстване.

Дневник на мама за нейните деца



Разбира се, няма нищо лошо в това дневникът да си остане просто онзи ваш приятел, който е винаги на една ръка разстояние и на когото, за разлика от приятелите и роднините, може да споделяте – всичко и по всяко време. Да не говорим, че по този начин можем да си спестим редица безсмислени и често противоречащи си съвети от загрижените ни близки, особено в моменти, в които единственото, което искаме е просто да се освободим от натрупаното емоционално напрежение.

Дневник на цялото семейство

Не се заблуждавайте само, че дневникът може да замени реалните социални взаимоотношения с околните. Да, той може да ни бъде полезен в редица ситуации, но за нищо на света не може да замени така важния контакт, очи в очи. Съвсем погрешно е да мислим, че можем да борим депресия, психически тревожности и проблеми, гушнали дневник под ръка, но изолирали се от околния свят. Това не само няма да ни е от помощ, но може и да ни навреди. Важно е да се знае, че дневникът е просто един инструмент по пътя към постигане на вътрешна хармония и лична удовлетвореност от живота.

“И все пак, остава въпросът - кога да разчитаме на дневник и кога да потърсим професионалната помощ на специалисти по психично здраве”

Ако въпреки усилията и редовното споделяне на личния ви свят с близките ви и с вашия дневник, продължавате да имате страхове и тревожност, да сте потиснати, да не успявате да преодолеете зависимостите си, комуникирате трудно с останалите, то е редно да се замислите, дали да не се обърнете за помощ към професионалисти в областта.

Със сигурност воденето на дневник не би навредило никому. Хората, които го правят, сами признават за облекчението и удовлетворението от този така интимен акт на споделяне. Просто опитайте и ще разберете, че това е първата крачка към постигане на всяка по- значима позитивна промяна във вас и вашия живот.