Мозъкът също има нужда от грижа и упражнения – точно като останалите части на човешкото тяло. Всъщност, усилията, вложени в тренировки за мозъка ще ви се отплатят категорично, защото той е единствената част от тялото, която притежава функцията да се развива прогресивно цял живот.

Четенето на книгите и паметта

Според изследване, проведено в лабораторията на английския университет „University of Sussex“, до десет минути четене дневно води до около 70% намаляване на стреса. В същото време сякаш нямаме нужда от каквато и да е статистика, за да повярваме, че четенето осигурява по-дълъг живот за мозъка и тушира стреса. Дори водещи невролози информират, че четенето подобрява концентрацията, поддържа потенциала на сивото вещество и намалява риска от развитие на Алцхаймер.

“Каква е връзката между четенето от хартиен носител и състоянието на паметта?”

Мозъкът разпознава по-добре и усвоява за по-дълго време текста, написан върху хартия. Причината е, че, когато четем от монитор или четец, много често по навик „скачаме“ между редовете. Обяснението е, че използваме дисплеите и мониторите за множество неща – от социалните мрежи, през форумите и новинарския поток, до работата с разнообразни софтуери. В резултат на това мозъкът привиква към така нареченото "четене по диагонал". И информацията, почерпена от коя да е технологична джаджа не се усвоява в оптимална степен от краткосрочната памет, прочетеното в крайна сметка се забравя по-бързо в сравнение с прочетеното на хартиен носител.

Електронната срещу хартиената книга

Не ви ли се е случвало да потърсите определен факт в интернет търсачката, а след две седмици вече да не помните какво сте прочели? Ами след два месеца? А не ви ли се е случвало да помните в детайли година и подробности около събитие, описано в книга, която сте прочели отдавна? Изводът е – не спирайте да четете (за удоволствие или по задължение). Важно е да го правите всеки ден. Жанрът няма значение.

Пристрастени ли сте към четенето?

Независимо от ангажиментите, винаги може да се отдели до един свободен час на ден. И най-вече – не се отричайте от бързото електронно четене, но и не пренебрегвайте вестниците, списанията и книгите, издавани на хартия.



Игри за подобряване гъвкавостта на мисленето

Може би най-приятните упражнения за поддържане на мозъка във форма са игрите. А подходящи игри за раздвижване на мозъчните гънки има за всеки претенциозен вкус. Да зарадваме малкото дете в нас с: „Не се сърди, човече“ и "Дама", „Скрабъл“, разнообразни пъзели, мисловни карти и логически настолни игри, игри от типа "Открий разликите" и др. Магазините изобилстват от образователни, атрактивни, забавни и семейни игри, които действат като необходимата доза сутрешна гимнастика за мозъка. Да зарадваме голямото дете в нас с: партия шах, карти (белот, бридж, дори покер) или табла. Кръстословици и судоку, освен за убиване на времето, са подходящи и за активизиране на мозъка.

Обръщайте внимание на детайлите

Това упражнение няма да ви превърне в частни детективи, но ще изостри бързината на реакциите ви във всяка ситуация. Може да се приложи във всеки един момент – без значение къде се намирате или какво правите. Ако влизате в непознато помещение – обърнете внимание има ли картини на стената, какво е изобразено на тях, какви са фигурките по полиците.

Техники за запаметяване

Наблюдавайте хората, с които контактувате – имат ли часовник, верижката му износена ли е, каква е формата на катарамата върху колана им и т.н. След време ще си дадете сметка на колко дребни неща преди не сте отдавали значение, а пряката полза е, че няма да оставите мозъка ви да „мързелува“ дори в най-неглижираните ситуации като чакането пред лекарския кабинет или висенето в автобуса.

Редувайте активност с почивка

Тъй като мозъкът никога не спи, сънят е вероятно най-релаксиращото упражнение за него. Препоръчителната доза сън, която поддържа сивото вещество, а и останалите органи във форма, е в границите между седем и осем часа. Освен от наспиване, мозъкът ви има нужда и да разпуснете. Парата всеки изпуска по собствен начин – спорт, готвене, танци, разходки, пазаруване, театър, шумни компании, уединение. Бягството от монотонността е необходимо, защото еднообразието превключва мозъка на режим стендбай (stand by). Старайте се да се разнообразявате в свободното време. А за тези, които стресът наистина идва в повече подходяща е медитацията. Целта й е освобождаване от всякакви мисли, което само на пръв поглед е лесно.

Храна за мозъка. Буквално

Храната не е упражнение в буквалното значение на думата, но тя снабдява мозъка с необходимите вещества за поддържането му в добра форма. Коя храна? Всички знаем за орехите, които случайно или не природата е сътворила с външен вид, подобен на начина, по който изглежда човешкият мозък. Ще поддържате мозъка си в оптимална форма, ако в седмичното ви меню преобладават още: риба и натрошено ленено семе (за омега - 3 мастни киселини), яйца, спанак, броколи, домати, авокадо, боровинки и всички представители на пълнозърнестата група – мюсли, кафяв ориз, елда, ечемик и др.

Парадоксът на добре упражнявания мозък е, че дете на 12 години може да притежава мозък с потенциал на възрастен, а 70 годнишният човек – бистър ум и мозък на младеж и за двете възрасти това да е комплимент. За разлика от силовите тренировки, мозъчните не се забелязват отдалеч. За да ви направи впечатление отличната физическа форма на някого, е необходим поглед, а за добрата форма на интелекта – съвсем кратък разговор.