Сигурно вече сте чували за био-магазините, фермерските пазари, за органичната храна? А за вегетарианци, вегани и суровоядци? Или за орторексията – вманиачаване по здравословното хранене? Всички тези понятия нашумяха, защото са обединени в една основна нишка – желанието за водене на здравословен начин на живот. Сам по себе си стремежът към здравословното далеч не е притеснителен, дори напротив. Но какво става, когато подобен стил на живот започне повече да ни вреди, отколкото да ни помага?

Ако избягвате да се храните навън, само защото не знаете какъв е произходът и съставките на сервираното ви ястие, ако четенето на етикетите на продуктите е ваша втора природа, ако отказвате да използвате лекарства заради притеснението от техните странични ефекти, без оглед на това, че все пак, понякога, те са жизнено необходими и още, и още десетки примери, то тогава смело мога да твърдя, че нещо не е съвсем наред.

Изглежда, че при една група хора желанието за балансиран начин на живот, в хармония с природата и вътрешния ни глас, е изместено в голяма степен от чувства като тревожност, свръхконтролиращ „аз“ и мъчителни, самообвинителни вътрешни диалози. А по този начин сякаш основната идея на темата „здравословно“ – да ни кара да се чувстваме добре в кожата си, бива опорочена и изкривена.

Аз съм от хората, които се стремят да живеят по-близо до природата, вслушвам се във вековния опит на дедите си и в този на собственото ми тяло, прекарвам време сред природата, обичам да спортувам, готвя и подбирам местата, от които пазарувам храна за семейството си. Но това, че изяждам по един шоколад в месеца, или че не отказвам шепа чипс, ако някой ме почерпи, не ме кара да изпадам в криза, нито пък ме отдалечава от дългосрочната ми цел – да живея възможно най-просто, здравословно и балансирано. И далеч не мисля, че хората, които спазват абсолютно стриктно нечии предписания, с цената на безкрайни терзания и лишения, са по-праведни или пък с една крачка по-близо до заветната цел. Защото в крайна сметка, воденето на здравословен начин на живот има една простичка задача:

“да поддържа, както тялото, така и духа ни, в хармония и баланс, не самоцел, а по-скоро средство за постигането на един по-добър живот.”

Как да постигаме баланса в реалния здравословен живот

Спокойствието. То е на първо място в пирамидата на здравето. Стресът е главен фактор за отключване на редица болести и състояния. Затова да бъдем спокойни трябва да бъде цел номер едно в нашия живот. А това може да постигнем, като си даваме достатъчно време за почивка и най-вече -приоритет на наистина важните неща в живота: здраве, любов, семейство.



Баланс и разнообразие. Балансът и разнообразието са необходими не само в храненето, но и в целия ни живот – в емоциите, взаимоотношенията ни с хората, работата и ежедневието. Еднообразнието води със себе си скуката, а тя често е причина за много личностни проблеми и крайности.

Умереност във всичко. Не прекалявайте с нищо – нито с храната, нито с алкохола, нито с работата, нито със забавленията. Не прекалявайте и с перфекционизма, защото „Прекаления светец и Богу не е драг“. А всички знаем, че подобни състояния често са болезнено крайни и натоварващи, както за нас, така и за околните.

Простота. Най-простите неща винаги са най-гениални. Този лайтмотив може да бъде приложен във всички сфери от живота ни и да ни гарантира по-малко стрес , а от там – по-добро здраве. Простата храна няма много съставки и е по-добра за нас. Същото важи и за отношенията ни, забавленията ни и това, което ни вдъхновява.

Удоволствие. Какъв е смисълът от цялото преследване на идеята за „здравословното“, ако животът, който сме си избрали не ни носи удоволствие? Именно удоволствието, което може да изпитаме, е водещата ни мотивация да направим нещо или да живеем по определен начин. Всяко начинание, което е в противоречие с нашите вътрешни устои, е обречено на провал. Затова – намерете нещата, които ви вдъхновяват и ще видите, че всичко ще ви се получава далеч по-лесно и приятно.

Приемане. Приемете, че ще правите грешки и ще се отклонявате от правия път понякога. И в това няма нищо нередно. Въпросът е въпреки малките прегрешения, винаги да се връщате в правия път, като си взимате необходимата поука.

Вслушвайте се в тялото си. Разбира се, че бягането носи своите здравословни ползи, но ако вие не се чувствате добре от него, значи ли, че трябва да продължите да го правите, просто защото така знаете. Едва ли? Наместо това, вслушайте се в това, което ви говори тялото ви, и заменете тичането с разходка в парка. Просто и полезно, нали? Такова трябва да бъде отношението ви и към всички писани и неписани норми, проповядвани от хилядите гурута на здравословния начин на живот. В крайна сметка, никой не познава по-добре тялото ви от вас самия и не е никак лоша идея да започнете да му се доверявате винаги, когато имате тази възможност.

Нека си го кажем честно: здравето не е въпрос само на създаваните в последно време норми и правила, често налагани заради нечии користни цели. Здравословен е онзи начин на живот, роден от дълбоката мъдрост на природата и тялото ни, но преди всичко - той е въпрос на вътрешно усещане и хармония.