Тази година Велиден като вътрешно празнично изживяване пое по нова посока за мен. В търсене на козунак попадах само на пакетирани, които имаха много повече от основните съставки, включително няколко стабилизатора и консерванта, а като изключително предимство бяха тези с "истински яйца и захар", за млякото дори не гледам. От фурните около мен опитвах само глетлив козунак, който залепва на небцето. И така реших да омеся за първа година домашен козунак. И репетицията с мъфинките се получи превъзходна. Приех го като поощрителен знак.

После започнах да се оглеждам за бели яйца, защото исках да опитам прословутия декупаж, обиколих близките магазини, не намерих. Свършили за два часа, осведоми ме услужливо в магазина една баба, от онези, които са в час с всяка промоция и с всяка специална оферта по Никулден, Великден и Коледа. Вкъщи ме чакаше изненада, която окончателно ме довърши и заради нея Великден се случи много по-различен от други години.

Мъжът ми работи като търговски представител и имал този ден работа в едно село, клиентите били българи - етнически турци. След свършената работа и малко сладки приказки, го изпратили с 16 домашни яйца и думите:

“Християните нали боядисвате червени яйца за Великден, ето ти от нашите, да зарадваш жената и да не купувате.”

Като половината от тях събрала пред очите му от полозите на кокошките, да не се усъмнил, че са пресни. Той смаян благодарил и така – 16 яйца, без печати, със всички несъвършенства на домашното производство, уютно прибрани в кутия от маратонки, гушнати в мек талаш се озоваха у нас. Дар от напълно непознати, турци при това. Същата вечер си говорехме с него, как

“там, където политиката не се меси в главите на хората, има толерантност, Курбан Байрям и Великден се празнуват с еднаква тържественост и почитание.”



И това е историята на нашите яйца за Великден. Предавам се пред неведомите случвания в подготовката, ще уважа докрай тази необикновеност и ще подходя по различен начин към Великден. Малко по-смирено и кротко, по-малко гордост и показност.

Днес суетата и нашето его вземат превес и опорочават в известна степен смисъла на празника. А той е, че душата, голата човешка душа, се радва и благодари за това, че някой се е жертвал за нейното спасение. И го прави с обреди, които са точно толкова важни, колкото да стъпи празникът върху делничната си основа, но не повече. Със суровини, които са били истински лукс, празник своеобразен на трапезата. В опит да се върнем малко назад в традицията, да си спомним простотата на истинското, реших да боядисам по-голямата част от яйцата си само в червено. Така, както баба правеше – точно 40 червени яйца за всеки ден странстване на човешката душа след смъртта.

“Червени яйца с натурален цвят се постигат с люспи червен лук. ”

Ако искате нюанси – сложете в различни съдове и люспи кромид лук, по-възможност селски, от онзи с по-сплесканите глави, който люти повече. Ако имате различен цвят яйца, особено домашни, отново ще има повече цветове.

Важно! Всички яйца, особено домашните, се измиват много внимателно с топла вода, сапун и гъба. Подсушават се и се оставят да се стоплят на стайна температура.

Единственото, което ви трябва за естествено червени яйца

Една шепа люспи червен лук за около 10 яйца, 2 с.л. ябълков оцет на 1 л вода.



Слагаме люспите и оцета да заврат във водата. По-добре е съдът да е с дебело дъно. Има значение после.

Като поврат 5 минути, изключваме котлона и оставяме отварата напълно да изстине. Целта е температурата на течността и на яйцата да се уеднакви напълно, за да не се напукат яйцата.



Слагаме яйцата в тенджерата при люспите и слагаме отново на котлона. Варим по правилата против напукване – не на най-силна степен. Люспите ще изиграят ролята на тензуха при варенето и ще омекотят дъното на тенджерата.

Варим 10 минути за твърдо сварени яйца след завиране като гледаме много да не бъркаме с лъжица и да проверяваме, защото тя издрасква боята по яйцата.



С варенето ще забележим, че люспите вече са напълно прозрачни, водата – наситено червена, а цветът постепенно се предава на яйцата.



След като сварим, оставяме да се изцедят не в чиния, може в кора за яйца, за да не останат овални петна. Стичането на боята прави малки локвички, които оставят петна.

Цветът е наситено червен, моите яйца са в различни естествени нюанси, но ако са бели – ще е още по-ярък.



Оставих другата половина яйца за радост на децата да ги шарят, но и двете получиха първо малко червено кръстче по челото и майчина благословия. И колелото на поколенията се завъртя във вечния кръг зима-пролет, смърт-живот, радост-скръб. Връзката между долната и горната земя, между лявото и дясното се начерта и направи другия свещен знак – кръста.