В моето детство Гергьовден беше най-радостният ден в годината. Дворът - пълен с живот, градината – с току-що засят разсад, всички се суетят чевръсто и поколенията се събираха. На нашата улица имаше една зидана пещ, в която се печаха гергьовските агнета. Нареждаха се в големи тави, пещта се зазиждаше с кал, слама и малко вода и печенето траеше поне три часа. Време, през което се правеха салати, дроб сърма и се точеха бутилки с благи напитки.
Днес тази идилия е минало, но в моето семейство е останала традицията да опитваме малко агнешко на Гергьовден в почит на баба ми и отминалите дни. Тогава печехме цяло агне, но сега – съвсем символично и съвсем малко.
Агнешко печено на порции с гарнитура от ориз, булгур и спанак .
Това е последният спанак в градината на свекърва ми. Тя каза, че започва да преминава и затова реших агнешкото да е именно със спанак. Няма да иде зян, я!
Продукти:
Около 1 кг агнешко месо на порции
1 к. ч. ориз
1 к. ч. булгур
7-8 стръка пресен лук и чесън
1 глава стар лук
Две шепи пресен спанак
Пресен джоджен на вкус
1 стрък прясна целина
Червен пипер, черен пипер, сол
Олио за задушаване
Приготовление:
Сварявам агнешкото във вода, колкото да покрие месото. Като заври, слагам сол и стръка целина да ври с месото. Включвам фурната на 150 градуса. Като изври мръсната пяна, отстранявам от котлона.
В малка тавичка нареждам порциите и посолявам с червен и черен пипер, изсипвам два пръста от бульона да покрие тавата, завивам в алуминиево фолио и слагам във фурната.
През времето, когато месото ври, нарязвам пресния чесън и лук, както и главата кромид лук.
Със спанака и другите листни зеленчуци свикнах да си служа с ножица, особено ако са по-стари вече и жилките им са по-силни. Изрязвам жилите по този начин и продължавам с ножицата да наситнявам самите листа.
На горещия котлон слагам зелениите да се задушават в олио и малко вода.
През това време измивам булгура и ориза. В моя случай оризът е дългозърнет, но мисля, че с "Камолино" щеше да е по-удачно. Добавям към зелениите, слагам сол и доливам с остатъка от бульона и още малко вода. По-добре по-малко и да добавяте, ако се налага. Целта е да стане по-скоро сух оризът, а не воднист.
От време на време внимателно разбърквам, защото оризът обикновено остава по дъното на тавата, а зелениите – отгоре. На последното разбъркване слагам джоджена.
Агнешкото трябва да се пече поне час и половина под фолио. Махам фолиото и засилвам фурната на 200 градуса
Пека агнешкото още 40 минути, като от време на време го поливам със сосчето му.
С ринг оформям ориза в чиния за сервиране и нареждам агнешкото до него. Украсявам със ситен пресен чесън и къдрав магданоз.
