Компостът - еко земеделие чрез отпадъци

Hera.bg

Цвети Цанева
Известно е, че боклукът ни се дели на 3 основни групи – хартия, стъкло и метал. Разделното сметосъбиране води до успешно рециклиране и колкото е „по-чисто” е събран боклукът, толкова по-шансовете той да бъде повторно върнат в употреба е по-голям.

Къде отива обаче органичният отпадък?

Под органичен отпадък разбираме боклук, който е с естествен „жив” произход – най-често това са кухненски остатъци, които изхвърляме след хранене и готвене. Органичният отпадък може да бъде също върнат в употреба под формата на компост – крайният продукт на процеса компостиране.

Компостирането е напълно естествен процес на преобразуване на отпадъка от ненужен в полезен. С малко знания и умения, можем се възползваме двупосочно от него – от една страна се отърваваме от немалко боклук, който не можем да изхвърляме разделно и без това и от друга – получаваме безценна, напълно екологична тор за нашата градина и домашни растения.

Компостирането начин да се оползотворява боклука, начин, който е познат на човечеството от векове. През годините знанията за него са се усъвършенствали и днес то е признат, търсен и стимулиран начин да поддържаме биологично чист живота си и да бъдем в хармония с околната си среда. В страните от Западна Европа в почти всеки заден двор има компостер и компост дори се произвежда с търговска цел.

Какво е нужно да знаем, преди да започнем да правим собствен компост?

Нужен ни е компостер – това е съд, в който да се образува компостът. Може да е дървен сандък, скован от летви или от палет, може да е телена мрежа, увита в като цилиндър или стар кошер – добре е материалът да е естествен и да има пропускливост на влага и въздух. На пазара има и специални компостери, които допълнително облекчават компостирането, но спокойно можете без тях.



Необходими условия къде да се сложи компостера – компостерът трябва задължително да има пряк контакт до почват и да няма дъно. Само така микроорганизмите от почвата – бактерии, микроорганизми, мицети, личинки могат да преминават в отпадъка и да го преработват. Компостерът е добре да е на сянка, на тихо място, където няма достъп до деца и животни.

Трябва да опознаем боклука си. Не всичко става за компостиране и това е от жизнено буквално значение за компоста.

Можем да ползваме: обелки от плодове и зеленчуци, черупки от яйца, утайка от кафе и торбички чай, изсъхнали растения и откъснати цветя, слама, кората на дървото, листа, черупки от ядки, семена, развалени и загнили храни, стар хляб, зърно, макаронени изделия, платове и материи с естествен произход, прежда, негланцирана хартия, косми, талаш, тоалетна хартия

Не можем да ползваме: млечни и месни изделия, кокали – те могат да развъдят гризачи, фасове, пепел, въглени, сготвена храна, гланцирана хартия като брошурите от супермаркетите, изкуствени материи.

Какво още трябва да знаем за компоста?

Неприятната миризма е сигурен признак, че нещо в компостирането не е минало добре. Качественият компост узрява за една година, има приятен мирис и консистенция на оборска тор.



Всеки по-едър вид боклук трябва да бъде нарязан на дребно с цел да се улесни разграждането му и по-бързото преминаване в еднородна консистенция. Ако ползваме прежда, не можем да сложим цялото кълбо - трябва да го нарежем.

Боклукът се реди на пластове, никога не се трупа наведнъж, а се нарежда на отделни слоеве.

Правило за нареждане на боклука за компост:

Компостът е изграден от два вида боклук: зелен и кафяв.

Зеленият е богат на азот – той е влажен и гние бързо. Например: Обелките и загнилите зеленчуци и плодове, стайни и градински цветя, прясно окосена трева, изсъхнали цветя от вазата, утайки от кафе, пакетчета от чай.

Кафевият е богат на въглерод – той е по-сух и гние по-бавно, при него е особено важно да бъде надробяван. Например: суха трева и листа, слама, дървесни стърготини, вейки от клонки, хляб, макаронени изделия, картонени опаковки и хартия, черупки от яйца, плат, прежда.

Съотношението е 1:4 – азот към въглерод.

Ако азотосъдържащите са повече – компостът ще замирише и ще е твърде мокър. Ако въглеродосъдържащите са повече – компостът ще изсъхне, микороорганизмите ще умират и процесите в него ще спрат.

Компостът трябва да бъде разбъркван внимателно встрани, като с миксер, не нагоре и надолу веднъж седмично, за да влиза кислород и микроорганизмите, които зависят от него да са живи.

Компостът е зрял между 5-тия и 12-тия месец – той е шуплив, мирише приятно и има наситено кафяв цвят. С него можем да:

Наторим растенията в градината и ливадата по всяко време
Пресадим домашните растения – като добавка към пръстта
Подсилим овошките през пролетта

Не се поколебайте да потърсите начин да направите свой компост, особено ако имате градина и искате еко производство без торове, пестициди и други отрови. Боклукът така или иначе е налице, използвайте го.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3766