Казват, че родителите ни са главните герои, които определят развитието и израстването ни. Но дали това е абсолютно правило? Как се случва така, че често менторите са тези, които определят основната посока, която поемаме в живота?


Кой може да играе ролята на ментор?

Избраните от нас ментори понякога са наши духовни учители, а друг път са професионалисти в своята област, притежаващи опит и умения, които харесваме и бихме искали да постигнем. Често това са нашите треньори, учители, по-големи сестри, братя, чичовци, съседи, колеги, приятели или просто познати. Може и да са случайно появили се по пътя ни непознати, те понякога заемат това покровителствено отношение и са загрижени за нашето бъдеще, успехи. Менторите са тези хора с опит, които създават контакти за нас и могат да помогнат, както и в духовен план, но и в чисто житейски и професионален.

“По правило главните герои, които имат основно влияние за определяне на нашата посока на развитие, са родителите ни. Но защо понякога избираме друг модел за подражание? ”

Причината за смяната на главните герои

Възпитанието понякога пречи. Една от основните причини е, че колкото й да сме пораснали, за нашите родители ние винаги си оставаме децата, които имат нужда от напътствие и съвети. Работата е там, че посоките, които те ни сочат, често нямат нищо общо с нашите вътрешни търсения и потребности. Опитват се да превърнат собствените си амбиции и желания в наши - без да си дават сметка, че ние не сме длъжни да бъдем техни последователи, защото сме отделни личности с различни потребности. Менторите ни не искат това от нас. Ние сме тези, които свободно си взимат от тях каквото ни е нужно. Общуването ни е свободно, именно поради липсата на определени очаквания и чувство за дълг, които често нашите майки и татковци ни насаждат.

Друг модел на подражание. Често се случва да не намираме в родителите си ценни за нас качества, които имаме нужда да притежаваме и развием в себе си. Тогава се появява онзи модел, който е по-близък до нашата същност. Имаме онова вътрешно усещане за привличане, което е някакъв вид подсъзнателно знание, че той е желания от нас добър пример за изграждането ни като личности. Запленени сме от неговите качества и изпитваме възхищение и респект. Без дори да сме си го поставяли за цел... започваме да се стремим към подражание на притежаваните от него добродетели и възможности.

Обективна оценка и увереност. Чувството за свободата да взимаме сами решенията за живота си са безценни в общуването ни с нашите ментори. Критиката им е по-обективна от тази на родителите ни, защото те нямат тежките за нас очаквания с живота ни непременно да се случи това или онова. Оценката, която получаваме от тях, е много по-ценна за нас поради това, че именно той е в ролята на нашия положителен герой. Той е ярък пример, който съчетава в себе си разбиране и подкрепа, които ни правят по-смели в пътя, по който сме избрали да вървим. С търпение и вярва в нашите възможности, стъпка по стъпка, той ни води към момента, в който ще придобием нужната ни увереност, че можем да се справим сами.

Незабравимите менторски слова. Вярата в нашите възможности е онзи основен източник на сили, който менторите ни даряват. Техните думи и съвети са като кентавърски мъдрости, които остават в спомените ни в своята чиста форма, защото не са част от постоянния речеви поток на заобикалящата ни среда. Словата, които са ни впечатлили толкова силно в детството, остават като отпечатък, който използваме при всеки подходящ момент и го правим с радост. Те са спомен за топлината, която сме получили от учителите по живот, които сме избрали сами.

Хубаво е да се замислим за отношенията с децата си. Може да не сме техния търсен модел за подражание, но затова пък бихме могли да им дадем безусловната си любов. Тя дава нужната сигурност и подкрепа през цялото останало време. И ако детето ни покаже нужда да потърси съвет и знание извън най-близкото семейство, да не ревнуваме, а да ги подкрепим.

За съжаление или за радост, никой няма възможността да избира родителите си. Но за щастие, всички ние имаме шанса да изберем своите ментори в различни периоди от живота си. Докато са близо до нас, често не осъзнаваме стойността им, но след време осъзнаваме ясно тяхната главна роля за изграждането ни като личности.