
![]() |
Минералната вода, както подсказва и името й, се добива дълбоко от естествени минерални извори чрез специално създадени за целта сондажи. Най-известните находища на минерална вода в нашата страна се намират в Девин, Горна и Долна Баня, Велингра и Хисар. Водата се извлича от дълбоките земни пластове и е изключително богата на редица минерални вещества – натрий, калий, флуор и пр. Тези ѝ качества я правят подходяща за консумация при специфични заболявания – например остеопороза и проблеми със зъбите, заради наличието на флуор в нея. Трябва да се има предвид обаче, че и минералната вода, както много други здравословни продукти, също е нож с две остриета. Прекалено честата ѝ консумация може да насити организма с минерали и да затрудни бъбреците, поради специфичната ѝ преработка. Затова е препоръчително, различните марки минерални води да се сменят или най-малкото да се редуват с изворна, трапезна или просто чешмяна вода.
Изворната вода на свой ред произхожда от подземен воден обект и се добива чрез естествени изворни сондажи. За разлика от минералната вода, изворната съдържа много по-малко минерали. Това означава, че може да се приема свободно и неограничено от всички, без опасения за здравето. Изворната вода е особено подходяща за бебета и деца до 3 години, тъй като организмите им трудно преработват богатите на минерални вещества води, а питейната вода от водопреносната мрежа е прекалено наситена с хлор и често със съмнително качество, за да си позволим да я даваме без да е предварително преварена. Освен всичко изворната вода е и екологично чиста поради факта, че идва от естествени находища, най-често в планински райони.
Трапезната вода произхожда от наземен или подземен източник, или директно от водопроводната мрежа, но е обработена така, че да съответства на нормите за качество на водата, предназначена за питейни и битови цели. Основната разлика от минералните и изворните води е, че докато те са абсолютно естествени и необработени, то трапезната вода винаги подлежи на обработка. Обработката обикновено включва филтриране, обогатяване с минерали или пък деминерализация. Тя в никакъв случай, не може да се нарече по-добра или по-лоша. Трапезната вода е просто един изкуствен продукт, пригоден за масова употреба.
Наред с трите вида – минерална, изворна и трапезна, е съвсем уместно да споменем дестилираната вода. Поради това, че при процеса на дестилация, тази вода бива лишена от съдържанието на каквито и да било минерали, употребата ѝ, освен за строго специфични медицински състояния, не се препоръчва. Ползите и опасностите от консумацията на дестилирана вода са обект на много спорове, а по въпроса може да бъде писано и говорено с часове.
Минерализация на водата – този показател дава информация за наситеността на водата с минерали. Съществуват три категории води: с много ниска минерализация (до 50 мг/л), с ниска минерализация (до 500 мг/л) и с висока минерализация (над 1500 мг/л). Минерализацията на водата задължително се изписва на етикета на бутилката. Важно е да се отбележи, че водите с много ниска минерализация могат да се консумират без ограничения и непрестанно, докато тези с по-висока минерализация, задължително трябва да се редуват с други, ниско минерализирани води. За децата важат още по-строги мерки. Детската вода не трябва да бъде с минерализация над 120 мг/л и съдържание на натрий над 20 мг/л.
Алкалност на водата – както се досещате и тук важи скалата за измерване на киселиността със стойности от 0 до 14, като вода с pH 7 се счита за неутрална, под 7 – за киселинна, а над 7 – за алкална. Оптималната стойност на pH, що се касае до водата, е в интервала 7-8. Този показател има връзка с алкално-киселинния баланс в организма и съответно с оптималното усвояване на минералите.
Съдържание на натрий – съдържанието на натрий е важно за хората с проблеми с кръвното налягане и задържането на течности, затова тези, които са на специален диетичен режим с ниско съдържание на натрий, трябва да избират вода с натриеви йони не повече от 20 мг/л.
Съдържание на флуор – максималното количество флуориди, което може да се съдържа във водата е 1.5 мг/л. Вода със съдържание над допустимите стойности трябва задължително да има изписан на етикета следния обозначителен текст: „Съдържа флуорид над 1.5 мг/л. Не е подходяща за всекидневна употреба от деца под 7-годишна възраст“. Причината за толкова сериозния контрол по отношение на флуора е, че той за съжаление, не може да бъде регулиран и изхвърлян адекватно от организма. Това означава, че в по-високи количества се натрупва в организма и причинява неприятни симптоми на токсикация.
Мястото на бутилиране – най-добър е вариантът, в който бутилирането се случва съвсем близко до самия питеен извор. По този начин се запазват максимално качествата и безопасността на водата. Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3830