Мислили ли сте си някога, че без вашата намеса всичко на работа ще се срине, че децата ще останат гладни и с ненаписани домашни, а домът ви ще бъде заринат от мръсотия. Същевременно се чувствате все по-изтощена, а изпълнението на дългия списък със задачите все повече ви се изплъзва от ръцете? Ако нещата при вас изглеждат по този или подобен начин, то със сигурност влизате в групата на контролиращите жени, приятелки и майки. Привидно се гордеете, че дирижирате ежедневието си до последната нота, но дълбоко в себе си сте все по-неудовлетворена и нещастна.

“Всъщност, признайте си - и вие, и другите жени като вас имате една обща черта: желаете нещата да се случват точно по начина, по който вие си представяте.”

Разбира се, малко дисциплина никога не е излишна, особено, когато трябва да съчетаем работата, грижите за семейството и за нас самите. Прекаленият контрол обаче вреди. Последствията от него често се изразяват в прекомерна физическа и психическа умора, неспособност да се справим с поставените задачи, обтегнати отношения с колегите и близките. Не само – колкото повече поемаме отговорност за действията на другите, толкова по-инертни, безполезни и демотивирани се чувстват те. А вие все по-малко ще успявате да удовлетворявате нарастващите им изисквания и очаквания към вас.

Ако дори само при мисълта за едно малко по-лежерно ежедневие ви обхващат чувства като притеснение, раздразнение, тревога, нервност или страх, то е добре да знаете две много важни неща:

Извън силите и способностите ни е да предвидим и контролираме всичко на този свят

Животът може да бъде много по-лесен и приятен без нашата постоянна намеса

Помислете върху това, отпуснете примката и дайте на себе си и близките си повече свобода. Оставете вечно безотговорното дете да отиде на училище без домашно и с ненаучени уроци и да понесе последствията от това. Рано или късно ще осъзнае, че подобно поведение няма да му донесе успех и детето само ще поеме по пътя към положителната промяна. И да – това може да се случи без вашите непрестанни проверки, натяквания и забележки. Оставете другите на техните си задачи и отговорности и се погрижете за себе си, защото свръхконтролът води до свръхизтощение и липса на радост от живота.


Какво да очаквате, когато отслабите контрола?

Ще имате повече време за себе си и нещата, които ви носят истинско удоволствие

Енергията ви ще нарастне многократно. Нямате си и идея дори колко много желанието за контрол и непрестанната намеса изчерпва силите ви.

Ще подобрите взаимоотношенията в семейството, сред роднините и колегите

Децата, мъжът ви, колегите ви най-накрая ще се научат да се справят сами, а с това ще придобият по-добро самочувствие и по-голяма отговорност.

Ще развиете три много важни качества – любов, приемане и търпение. Те са основополагащи за добрата самооценка, стабилните взаимоотношения в семейството, успеха в живота и истинското, дългосрочно щастие.

Отказвайки се от контрола, даваме шанс на спонтанността и чистата, неподправена емоция да влязат в живота ни. Започваме да оценяваме и изживяваме по детски всяко едно чувство – и хубаво, и лошо.



И все пак – как да намалим контрола на практика?

Попитайте се: "Как се стигна дотук?" Може би е имало ситуация, в която всички са разчитали на вас и вие сте били човекът на "горещия стол" и сте се справили. Ситуацията обаче е отминала, а вие сте се повлекли по инерцията да си вършите всичко сами и да не се доверявате. А точно това трябва да направите - да се доверите на другите.

Осъзнайте, че желанието за контрол крие зад себе си известна доза страх. Кои са нещата, от които ви е страх и които толкова много искате да държите под ключ? Може би е сигурността на детето или опасността от провал на работа? Припомняйте си по-често, че не можем да предвидим всичко на този свят и че единствения начин да се преборим със страховете си е, като се изправим очи в очи пред тях.

Отделяйте лично време за себе си. Когато упражняваме свръхконтрол, ние сме обзети с мисли за другите и често напълно загубваме себе си. Обезличаването се компенсира с чувството за значимост, която проектираме върху всеки, друг освен себе си. Ако намерим своето място, "своето нещо", чувството за значимост ще си е на мястото - в самите нас.

Вслушвайте се повече в интуицията и по-малко в разума си. Доверявайки се на нейните съвети със сигурност ща сведете нещата, които да държите под контрол до минимум. И това ще бъдат истински значимите неща в този живот.

Избирайте каузите и битките си внимателно. Щом усетите, че вътре във вас напира желание да се намесите в поредната незначителна ежедневна ситуация, замислете се за не повече от десет секунди, кой проблем наистина заслужава вашата намеса и енергия. Подреждайте и игнорирайте дребните неща, което друг може да организира, избира, ръководи и направлява. Не винаги трябва вие да сте за всичко.

Преди всичко запомнете, че единственото, което можем и наистина си струва да контролираме на този свят сме ние самите – нашите мисли и възприятия за света. Не контролът, а преодоляването на дълбоко скритите ни страхове и възпитаването на по-добри навици у нас самите ще ни доведе до един по-удовлетворяващ и щастлив живот.