Кейлът е поредната обявена за „супер” храна. Богатото семейство на Зелеви е дала не е един и двама видни представители, подкрепящи здравословното хранене, но кейлът излиза гордо пред цялото семейство, за да се окичи и с титлата - "цар на зеленолистните зеленчуци", измествайки спанака и братовчеда броколи.

Културата на хранене дотолкова се е изменила, че учени, нутриционисти и обикновени хора са в търсене на всякакви алтернативи, забравени традиционни храни, комбинации от хранителни режими и технологии на приготвяне, само и само да се намалят негативните въздействия на модерното хранене. Много хора и кардинално промениха режима си – минаха към веган хранене, суровоядство и вегетарианство. Но науката ги предупреждава, че, за да е здравословна тази кардинална промяна, храненето им трябва да е изключително добре планирано и пълноценно.

“Храни като кейлът са истинска революция за здравословното хранене не само за тях, а и за останалите, които ако не отричат месото, поне ги е грижа какво ядат. Той е достъпната за всички суперхрана”

Кейлът, още листно зеле, е представител на семейство Зелеви и може да се срещне в почти цял свят. В Тайван и Малайзия се слага в супи, а в Европа е предпочитан на задушено с месо – традиция, тръгнала в Скандинавските страни около Средновековието. Действително, най-популярен е кейлът в Северна Европа. У нас не е бил много разпространен по време на Средновековието, но около и след Освобождението, когато и много наши градинари отиват на работа из Европа, зелето без глави идва и в нашата страна.

Полезни свойства на кейла

Кейлът неслучайно е суперхрана – той показва много високи нива на най-полезните вещества за човешкия организъм:

Като всеки листен зеленчук, кейлът съдържа много фолиева киселина, фибри и хлорофил – те подобряват работата на храносмилателната система.

Можем спокойно да кажем за кейлът, че е „вегетарианското говеждо”. Да, месото има повече желязо от него, но само ако произходът на месото е гарантиран, както и качеството му. А сравнението между двете храни по отношение на калориите е еднозначно – кейлът с неговите 35 калории за 100 гр е далеч по-диетичен.

Пак сравнено по отношение на калориите и произхода – кейлът бие млякото по нива на калций, но комбинацията с витамин К, прави сравнението направо безпочвено – кейлът по-добре предпазва от остеопороза, възпаление на ставите, артрит и пази костното вещество много по-добре от който и да е млечен продукт. Витамин К и служи за транспортьор на калция до пълното му усвояване. Но и витаминът се грижи калцият да не се натрупва в зоната около сърцето и аретриите, с което се предотвратява развитието на атеросклероза.

Витамин К крие може би най-голямото предимство на кейла. В зеленчука този витамин надвишава за 100 гр дневната доза два пъти. Витаминът се намира в ограничени количества в прясната храна и не е толкова разпросранен, но има изключително важни функци – оптимизира съсирването на кръвта и има противовъзпалителен ефект. Това важи за всички тъкани и органи – от стомашните язви, до ставни възпаления, чревната система. Учени твърдят, че е добра превенция срещу рак и Алзхаймер, но това остава още не докрай изследвата област.

Кейлът притежава мощни антиоксидантни свойства и се включва във всички детоксикиращи и диетични режими. Той чисти стомашно-чревния тракт от токсини. Там роля вземат каретеноидите и флавоноидите.



Витамин С е другото голямо предимство за кейла. В сравнение с морковите нивата на витамина са 18 пъти по-големи и с 4 пъти повече от на спанака. Другият антиоксидант, витамин А, също има високи нива в кейла.

“Ползите в кейла за веганите, суровоядците и вегетарианците се виждат лесно – желязо, калций+витамин К, фибри и витамини. Затова това е една от храните, които задължително трябва да консумират.”

Отглеждане на кейл

Кейлът се отглежда много лесно, защото не прави глави и това, което е важно за вас, за да имате хубав кейл е той да прави само листа. Оглежда се от семена и се сее на разсад пролетта, а порасналите към 10-15 см стръкове се разсаждат на 20-30 см едно от друго в съвсем обикновена градинска почва. Нужда от наторяване няма. Добре е да следите за бялата зелева пеперуда. Оглеждайте задната част на листата и при необходимост пръскайте с разредена настойка от коприва или се посъветвайте с агроном.

Листата се режат с ножичка когато са малки и крехки – тогава не горчат много и са най-вкусни на салати и смути, както кейлът е най-полезен. На по-големите листа им се отрязва централната жила. Можете да режете листата спокойно, а ако добре поливате и не режете през основата на кейла – ще се радвате на листа до есента и дори след есенните слани. Единствено първият, обикновено мокър и тежък сняг пречупва листата, но иначе – кейлът е много студоустойчив.

Кулинарна употреба на кейл

Кейлът е приготвя както листните зеленчуци. На смути в различни комбинации, добре е да е с лимон, който малко смекчава леко лютивия му вкус. Може да се добавя в салата като спанака или да се готви на яхнии, задушено и различни кишове, фритати. Оптимално за диетичното хранене е добре той да се приготвя на пара, но това важи за в най-пълна сила за специални режими. На вкус е с леко лютив, типично зелев вкус, но е приятен и пикантен. Не се колебайте да опитате кейла – цените му говорят достатъчно за търсенето, той е нормална европейска, а не някоя екзотична храна и може да се гледа на терасата съвсем спокойно.