Не искам да променям нито една секунда от живота си, да поправя нито една грешка, не искам да върна нито един миг и нито една бръчка.

Искам да видя всички провали в него - такива, каквито са. Те са оформили моя характер и за добро или лошо, от грешките, а не от успехите си ние растем. Несъвършени, но истински.

Не искам да чета книги за самопомощ, да ходя на семинари и да бягам при всеки удобен случай в притчи и мъдри сентенции в шарени картинки.

Искам да присъствам плътно във всеки един миг от деня си, да приемам това, което ми предлага той и смело да искам за още. Защото нямаме време и получаваме живота, който заслужаваме. И ако искаме да сме щастливи, трябва да се справим с това, което имаме.

Не искам да съжалявам за нито един човек, който ме е наранил - гаджетата ми, родителите ми, развалените приятелства. Ако се е случило, аз също съм била там и съм участвала. Но тези наши общи грешки изтъкават отношенията ни - нито една раздяла не е напразна, нито един урок, нито едно сдобряване.

“Защото прегръдката ми е е еднакво силна и за среща, и за раздяла и прошката е всичко, което имам да дам на хората зад гърба ми - те неслучайно са в миналото.”

Искам да приемам хората, каквито са. Да не ги съдя и да не се сравнявам с тях. Искам да сключвам с приятелите си негласен договор за честност, с родителите си - за независимост от миналото, с любовите си - за откритост в отношенията ни. Настоявам договорите да се спазват, защото иначе продължавам напред, времето ни е твърде ограничено, за да го губим с неискрени, обсебващи и двулични хора.

Не искам да търся щастието си другаде, освен в самата мен. С годините разбрах, че проектирането на щастието в нещо или някой извън мен, ми носи само болка. В това, че трябва да намериш съвършената любов, най-добрите приятели, работата, идеалното семейство - не те ни носят щастие, а начинът, по който ги възприемаме и общуваме с тях - това ни прави пълноценни.

Искам да приключа с всичко, което ме дърпа назад, да се освободя най-вече от мисълта, че има идеал, който трябва да достигам. Външният ми вид, "любовта на живота", идеалната работа, която ме чака. Няма съвършенство навън, ако няма мир, съпроводен с усилие вътре.

“Днес ще създам живота, който искам, и няма да оставям друг да диктува мислите и чувствата ми, да ми казва коя съм и какви роли трябва да играя. Аз съм една пълноценна жена и сама градя несъвършен, но истински живот”