Касисът, познат още като „черно френско грозде”, е сред растенията, за чиито ползи тепърва ще се говори. Но и това, което знаем досега, изобщо не е малко.

Касисът е европейско растение, но не е познато на Древността. Първите сведения за него са от източници от средновековна Западна Европа. От тогава то влиза легитимно в градините, но не се е консумирало, а се ползвало като билка.

У нас пък не се е знаело за касиса в широкото пространство съвсем доскоро, а дотогава бабите ни вероятно също са го брали, и то листата, само като цяр за някои болестни състояния. Той е сам в семейството си (в семейство Ribes влизат само простото френското грозде - redcurrant, и черното френско грозде - blackcurrent) и въпреки малко подвеждащия си външен вид – не е родственик с боровинките или аронията. Касисът е претенциозен към почвата си и трудно се хваща. Цъфти със зеленикави цветове през май, а от лятото чак до септември, в зависимост от климатичните особености и надморската височина, може и да дава плод – малки топченца събрани на гроздчета.


Френско грозде и черно френско грозде - касис

Полезни качества на касиса

Природата пази най-големите си съкровища в най-малките си опаковки. Това може да го потвърдят и черните и червените боровинки, къпините, малините, аронията, черницата, горските ягоди. В случая с касиса обаче то ги надминава до едно. Само по един витамин, витамин Р, отстъпва на аронията.

Най-изумителното веднага прави впечатление –

“той има най-богатото съдържание на витамини (без витамин Р), съчетани в един-единствен плод.”

Особено високо е наличието на витамин С – първото място във вечната класация се държи от лютите чушки, веднага след тях е касисът.

По-интересно е, не толкова съдържанието на витамин С, колкото съчетанието му със споменатия витамин Р (още рутин). Когато се свързва с витамин С, той го прави 20 пъти по-устойчив и съответно - полезен. Касисът е един от плодовете, при които термичната обработка не влияе на витамин С, който пък е доста неустойчив. Но капризите му са оправдани – витамин С е най-силният антиоксидант.

Следващи по значение в списъка на касиса с полезни вещества са антоцианините, присъщи на всички червени, тъмночервени и сини плодове и зеленчуци. Това са отново вид флавоноиди, подобни на витамин Р – естествени антиоксиданти, които преборват свободните радикали, обновяват клетъчно организма, имат значение за кръвоносната система и стените на капилярите. Това ги прави идеални за профилактика на атеросклероза и превенция на инфаркт и инсулт, подобно на черните боровинки.

В касиса има още много много микроелементи. Калият в малките плодчета е два пъти по-голямо съдържание от това в бананите. Още магнезий, калций, фосфор, манган, желязо, мед, цинк, йод. Омега 6-мастна киселина, представена от Гама-линоленична киселина (ГЛК/GLA), толкова рядко срещаща се в живи плодове и зеленчуци. Тя има значение за нервната система, общото добро състояние – от красива коса и нокти чак до репродукцията и психическата стабилност.

Касисът е всичко това накуп, но и още много:

Пресният плод, но и сиропите помагат за укрепване на имунната система,

Профилактика на едни от най-страшните болести, причините за които е трудно да се изолират – рак, диабет, инфаркт.

Заради калия са профилактика и на сърдечни заболявания, бъбречна недостатъчност и болести, свтрзани с отоци и задържане на течности.

Желязото го правят правилният избор за естествено преодоляване на анемията.

Чаят от листата се ползва за предпазване от грип, в комбинация с мед – за болно гърло.

Има ниска гликемична стойност, малко захари и е чудесна храна за диабетици.

Само малка шепичка от касис задоволява нуждите от пресни витамини, минерали.


Още за касиса:

Касисът се бере когато плодовете омекнат и са още на храста. Ако имате малко храсти, съответно количества, може в рамките на седмица да берете касис всеки ден по малко. После да заливате набраното със захар и да го затваряте в буркан на тъмно и хладно и и така всеки ден. Това се превръща в суровина, подходяща за сироп, сок, сладко и желе. Компотите е добре да се правят веднага след обирането.

Той е нетраен плод и не може дълго да се съхранява, но може да се суши и да се добавя в чая, подобно на аронията. Във всеки случай не го задушавайте в найлонови торбички.



Сироп от касис

В сиропи касисът се съхранява най-добре за зимата, а може и на пресни сокове. Рецептата на моята свекърва, която направи тази година касис е:

1 кг плод,
1 ч. л. лимонтозу
1,5 кг захар

Плодът се блендира и се добавя водата, колкото да покрие с пръст отгоре – около 150-200 мл вода. Получената гъста каша се слага студено да престои едно денонощие. Тогава се прецежда много бавно и настойчиво, сокът се слага на котлона да заври. Щом това стане – добавя лимонтозуто, разбърква и отстранява от котлона след 5 минути. Като изстине, се налива в стъклени шишета и се оставя на тъмно и студено.

От касиса се прави още мармалад и десертно вино.