
![]() |
Проучете най-общо за фирмата, за която кандидатствате – обикновено тази информация предлагат фирменият сайт, каталожни сайтове или фейсбук страницата. Оттам можете да почерпите представа за фирмената история и политика, за основната философия и концептуалната насоченост, за работното време, броя офиси или търговски обекти. Изобщо почти всичко, което е достъпно като информация. Това е важно, защото ще ви насочи, дали бихте се чувствали добре и на място в конкретния бранш и дали сте подходящ кандидат. Оттук - много бъдещи ядове могат да бъдат спестени, преди изобщо да затънете в тях.
Можете да почерпите информация и от форумите, ако има нещо публикувано за вашия бъдещ работодател и предприятието му. Става ли въпрос за системни работни злоупотреби, некоректно отношение, вътрефирмени конфликти или проблеми с клиенти. Това се разчува много бързо в публичното пространство, а интернет има прекрасното качество, зорко да съхранява в годините и архивите си подобни пикантерии.
Медиите в последно време също дават все по-голяма гласност на наболели проблеми в този контекст – не само новинарските емисии и вестниците, било то на книжен носител или онлайн, но и предаванията със социална насоченост, вършат добра работа и помагат на много хора, да разрешат вече възникнали конфликти по линия служител/работник – работодател и да предотвратят други евентуални потърпевши. И все пак - не се доверявайте на всичко в Мрежата, понякога фирменият имидж умишлено се злепоставя.
Споделете с доверени хора за въпросната фирма - вашето семейство, с приятелите си, с познатите си и с бившите си колеги, дори, за фирмата, към която кандидатствате. Най-добрата реклама е от уста на уста, същото е и с „анти-рекламата“. Вижте мнението и впечатленията на околните. Обикновено винаги има все някой познат на познат, който или е работил, или работи още за фирмата, която ви вълнува.
Вижте как стои въпросът с текучеството на персонал – това е много важен показател. Как да разберете за него ли? Лесен вариант предлагат сайтовете – посредници за работа. Те са междинно звено в пазара на труда между търсещите и предлагащи работа. Имат графа „ключови думи“, където можете да въведете името на фирмата и така да проверите, дали и какви обяви е публикувала във времето. Ако ви направи впечатление, че често са търсени служители, че периодично има търсене на кадри за една и съща или сходна позиция, това е сигурен знак, че има нещо нередно. По-добре не си губете времето и нервите.
Още по време на самото интервю, можете да усетите и предвидите някои от тези казуси, стига да сте наблюдателни и да структурирате правилно своите въпроси към интервюиращия. Ако става дума за голяма и реномирана компания, подобни рискове се минимизират, а и едва ли собственикът ще води интервюто (има си HR-отдел човешки ресурси или фирми за подбор на персонал), но често в малките фирми шефовете са тези, които си подбират персонала. От подобен личен контакт можете да разберете доста – от поведението, темперамента, излъчването, отношението и това, което говори и обяснява потенциалният ви работодател.
Установете много точно и ясно размера, начина на заплащане и работното време, осигуровките. Обикновено това се прави на второто интервю. Много хора са ставали жертва на схеми от рода – почваш, работиш и не ти плащат, освобождават те с някакъв нелогичен претекст и се насочват към следващите жертви. Друг лош сценарий е да се бавят с трудовия договор, поради редица причини и извинения. Мнозина некоректни работодатели протакат правното и регламентирано оформяне на документите, какъвто е трудовият договор, който дават права на служителите. Не е рядка и практиката да се работи на черния пазар – без договор и осигуровки или ако има договор, да не е записана реалната заплата. Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3946