През август 2015 година във Франция беше приет закон, който цели спирането на изхвърлянето на храна от страна на големите вериги супермаркети. Мярката е от въведена от страна на Социалистическата партия в сътрудничество с екологични и други неправителствени организации. В същността на закона стои задължението супермаркетите над 400 кв. м до април 2016 г. да са сключили договори с различни благотворителни организации и банки за храна така, че се спре изхвърлянето на годна за консумация храна.

Темата е много актуална и не е чудно, че в много развити страни интересът към мярката расте. Всяка година се изхвърлят тонове храна от домакинства, ресторанти и хранителни магазини, докато благотворителните организации изнемогват с изхранването на групи в риск, бездомни, бежанци и приюти за бедни. Това е напълно годна храна - с изтичащ срок на годност, неприемлив търговски вид или нарушаване на опаковката. Отделно ресторантите изхвърлят както продукти, така и сготвена храна, която, ако не за хора, може да бъде ползвана в приюти за животни и зоологически градини.

Критиките обаче към закона растат със същата скорост, както популярността му. Управителите на магазини твърдят, че те правят достатъчно, за да пестят храна и задължаването не е демократична мярка. То води след себе си разходи за всички по веригата - персонал, транспорт, документация, но и негодуват срещи негативния имидж, който се създава в обществото.

“ Големите вериги, според статистиката, имат най-малък дял от "хабенето" на храна - едва 11%. Ресторантите "хабят" 15% , а домакинствата внушителните 67%. ”

Точно затова управителите смятат, че ако трябва да има законови мерки, те трябва да бъдат насочени към гражданите, а не към тях и то с този подход - на задължение.

Как да пестим храната в домакинството

Благотворителните организации също са разтревожени, защото следващата брънка по веригата с оптималното употребяване на храната са те. Без да са настоявали за подобна мярка, те се опасяват, че няма да могат да смогнат с количеството храна, която ще се зададе към тях. Това ще значи допълнително хладилници, проверки за качеството на храната и др., което ще се изразява в две посоки - повече разходи и повече персонал. Те са на мнение, че въпреки добрите намерения, мярката е прибързана и необмислена.



До приемането на закона големите супермаркети във Франция имат практики за работа с благотворителни организации - те даряват 35% от негодната храна за благотворителност, още повече, че ползват и данъчни облекчения да го правят. Имат облекчения още когато пазаруват от местни фермери и така допълнително намаляват изхвърлянето на храна пък от страна на прозводителите, които по този начин винаги намират пазар за продукцията си.

Компостът - еко вариант за органичния отпадък от домакинствата

Много ресторанти също са приели за кауза пестенето на храната и изкупуват продуктите с недобър търговски вид, но с отлично вкусови качества. В Германия млади ресторантьори отвориха заведение само с "отпадъчна" храна, която по нищо не отстъпва на първокласните кухни. Интересът към това заведение в страната с много силно развито екологично самосъзнание е огромен.

Въпреки критиките, законът има огромен отзвук за моментното състояние в Европейския съюз по отношение на изхвърлянето на храна. За да влезе за обсъждане подобна мярка с валидност на територията на съюза, трябва в поне 7 страни да се съберат 1 000 000 гласа в подкрепа на подобна инициатива, до момента (септември 2015 г. ) има 630 000 гласа "За" в онлайн петицията.

“Изхвърлянето на годна храна е срамна статистика - 1/3 от цялата произведена храна в света се изхвърля. Това в глобален мащаб е 1,6 милиарда тона храна (данните са на Огранизацията по прехрана и земеделие към ООН), от които 1,3 милиарда тона е годна за консумация. ”

Това коства невероятно много ресурси на планетата - от една страна по производство на тази храна (животновъдството заема 1/3 от цялата земя на планетата, която не е покрита с лед), емисии въглероден диоксид по пакетирането и транспортирането. От друга страна, след изхвърлянето на храната следва отново транспортиране към сметища и обработване на боклука. Като махнем икономическите данни, остава човешкият фактор. Докато развити страни изхвърлят средно 100-150 кг храна на човек за година, в Африка и Източна/Югозиточна Азия боклукът от храна е едва 9-11 кг. На фона не презадоволените развити страни, има милиони гладуващи хора в целия свят.

Планетата ни е все по-размирно място, територия на контрасти и противоречащи си интереси. Дали мярката ще се наложи като добра, или не, това времето и начинът й на осъществяване ще покаже. Но за да стане това, да има закони, които да регламентират и озаптят хабенето на храна, промяната трябва да започне с веки отделен член на всяко отделно домакинство.