
![]() |
Захарта е носител на празни калории. Снабдява ни с енергия, но не и с витамини и минерали. Това не носи ползи за организма ни, а в повечето случаи единствено допълнителни килограми.
Захарта води до пристрастяване. Консумирайки подсладени храни, караме мозъка ни да отделя допамин – един от хормоните отговорни за усещането за удоволствие. А мозъкът ни много добре знае кои са нещата, които водят до увеличаване на количеството допамин. И ги желае отново и отново. Точно, както при всяка друга зависимост.
Захарта има висок гликемичен индекс. А той е причина за рязкото покачване на кръвната захар, последвано от също така бързото и спадане, което ни кара изведнъж да се почувстваме отпаднали и да посегнем към поредната вафла или парче шоколад много по-скоро, отколкото сме очаквали.
Захарта срива имунната ни система. Правени са опити, които показват, че след прием на рафинирана захар способността на белите кръвни телца да се борят с инфекциите намалява неколкократно. Добрата новина е, че след спиране на консумацията й, защитните сили на организма се възстановяват.
Причина за множество болести. Макар че до скоро за основен причинител на сърдечно-съдовите заболявания да са смятани мазнините, множество актуални проучвания не само опровергават тези твърдения, но и доказват, че именно захарта и простите въглехидрати, консумирани редовно и в големи количества са основната причина за високия холестерол. На захарта се преписват и повечето болести, характерни за западните общества – диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване.
Товарят черния дроби обмяната на веществата. Излишните количества захар и глюкозо-фруктозен сироп действат на черния дроб по същия начин, по който и прекалената консумация на алкохол. Водят до неговото натоварване и затлъстяване, което за съжаление е необратимо.
Единственият начин да се предпазим от скритата в храните захар, е внимателно да четем етикетите на готовите храни, които си купуваме от магазина. Много често продукти, рекламирани като диетични и здравословни, се подслаждат с някои от другите видове недотам полезни подсладители (глюкозо-фруктозен сироп, аспартам и т.н.). Затова е добре не само да четем, но и да разбираме добре какво пише по етикетите.
Другият, още по-лесен и ефективен вариант да се опазим от вредните подсладители е да купуваме само проста, органична храна, с която сами да приготвяме ястията в семейството ни. Или иначе казано – вместо да купим готов кетчуп, да направим сами доматения сос у дома. Вместо бисквити от магазина, да заложим на домашно приготвени, за които знаем със сигурност как и с какво са приготвени.
Когато ни се дояде нещо сладичко - да се опитаме да заместим. Малко фурми или лъжица мед или домашно сладко, от смокини например, са далеч по-добрият вариант. Като всяка зависимост - няма да е същото усещане, но с времето се свиква с променения вкус на "сладкото". Ако все пак е шоколад, нека изберем този с високо съдържание на пълномаслено какао. Поне да има полза някаква от него. А още по-добре би било, ако следващия път, когато ви се дояде нещо сладичко, просто се отбиете до близкия пазар или плод-зеленчук и си вземете пресни, сезонни плодове. Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3971