Обичате ли сладко? Не, не ви говоря за добре познатия ни и особено любим на нас жените шоколад. Става дума за нещо доста по-различно. Уверявам ви обаче, че може да станете пишман от толкова сладост, защото лакомството, което ще ви представя определено минава всякакви граници и стига отвъд баклавата и захарния памук- напълно непознато за някои от вас и особено обичано от почитателите на турските сладкиши. За останалите пък...вече го казах- явно са станали пишман от това изкушение, защото то прелива от захар и се нарича пишмание. За първи път, когато го видях на снимка, реших, че това е някакъв вид прежда. Последвалото ми любопитство, обаче ме накара да открия един забележителен сладкиш с доста интересна история.


Историята на десерта пишмание

Спокойно можем да кажем, че пишманието е уникат в света на сладкарството и че е неповторимо вкусно. Въпреки сладостта му, заради която го сравняват със захарния памук, вкусът му е твърде различен, поради наличието на значително количество брашно и масло в него. Най-древните сведения за това лакомство датират от около 15 век и се свързват с името на един персийски поет, наречен Бушак Атима. За родина, естествено, ще посочим Турция, която и до днес прославя този сладкиш. Градът, особено известен с направата на пишмание, меката на майсторите на това неустоимо сладко, е Измит. Тук то е познато още като теглени бонбони, бонбони от конци, памук халва и дворцова халва. В Анталия, по време на Рамазана предлагали тази халва на голям поднос, предимно на т.нар. момински събирания, на които девойките гадаели своето бъдеще. В град Кастамон, в Северна Турция, пишманието и днес се смята за рядък и много ценен подарък. Доскоро тези теглени бонбони са се приготвяли ръчно в по-голямата част на Турция, но към днешна дата не малка част от производствения процес е технологично модернизирана.


За първи майстор на пишманието се смята един сладкар на име Хайри. С неговото име се свързва и една от легендите, разказваща за теглените бонбони. Хайри имал любима, която била доста пълничка, но и много красива. В знак на любовта си към нея, той решил да създаде сладки, които нарекъл първоначално „шишмание” или преведено - дебеланка. Любимата му обаче, се оказала твърде своенравна и ревнива и Хайри бил принуден да я остави. След като го сторил, приятелите му започнали да наричат сладките "пишмание", което означава разкаяние.

Друга легенда разказва, че дъщерята на един падишах си търсела съпруг. Баща й обаче заявил, че ще я даде за жена само на онзи, който направи сладост, приличаща на нея - нежна, копринена и изящна. Тогава се намерил един бедняк, който забъркал невероятния сладкиш, но докато го правел толкова пъти се изгорил, че станал пишман - започнал да се разкайва за смелостта си да поиска толкова красива жена за своя съпруга.

Как да си го приготвим?

Този въпрос е наистина труден, тъй като технологията на приготвяне определено е сложна. Съществува рецепта, която не се пази в тайна и която може да изпробвате вкъщи, но тя не гарантира съвършения резултат на готовото пишмание, което може да си закупите от доста места.

Относно технологията- изискват се няколко чифта сръчни ръце и голяма доза старание. Първоначално на силен огън се вари гъст захарен сироп. Отделно се препича брашно, което в последствие се охлажда. Следва изсипването на захарния сироп върху брашното и събирането на сместа на голяма купчина. От тук насетне се започва голямото месене на това захарно тесто и разтеглянето му на всички страни, докато не заприлича на тънки конци. Така написано и погледнато, може да ви се струва не чак толкова непосилно занимание, особено, ако обичате да експериментирате в кухнята. Затова - решението си е ваше, а за рецептата ви трябват единствено:

1 кг захар
500 г брашно
1/2 ч. чаша масло
1/2 ч. чаша вода

И така, ако вече сте решили да изпитате уменията си, е хубаво да спазвате последователността на действията и да бъдете изключително прецизни във всичко, свързано с направата на това лакомство:

На първо място разтваряте захарта във водата, като варите около 25 минути и непрестанно бъркате.

Брашното също запържвате в маслото с постоянно бъркане, докато леко се зачерви.

Изчаквате около 20 минути и след това разстилате запърженото и охладено брашно върху голяма тава, на съвсем тънък пласт. Оставяте го така още около 10 минути.

Идва най-трудното- изсипвате захарния сироп върху студена повърхност за около 5 минути и след това заливате брашното с него. Омесвате. Може и да разбиете с миксер за около три минути.

Следва разтеглянето и усукването на тестото в различни посоки, докато придобие формата на памукови нишки. Тези нишки се поръсват със запържено брашно.

Накрая разрязвате и оформяте на хапки. По желание може да поръсите със счукан шам фъстък.



Ако пък след видеото вече сте се отказали, просто отскочете до някой по-голям магазин или сладкарница и задължително опитайте този толкова фин, изящен и неустоим деликатес - ще се влюбите.