Няма как да оспорим факта, че разумните хора са онези, които винаги намират златната среда. Балансът във взаимоотношенията с партньора, балансът, свързан с харченето на пари, както и правилното жонглиране с времето ни, са уравнения, които винаги трябва да решаваме правилно, за да не изпадаме в крайности и купища недоразумения. Често не можем да намерим най-важния баланс - този между работата и семейството.

Почти винаги едното взима превес по отношение на времето, което му отделяме. Заради обективната нужда от средства, обикновено страда личното време. И почти винаги това води до семейните разправии, придружени от изрази като „ти винаги закъсняваш”, „никога не играеш с децата”, „постоянно работиш”, „случвало ли ти се е да измиеш чиниите?”, „кога за последно сме излизали като семейство?”. Обратният вариант също е възможен и макар и много по-рядко срещан, но също е неприятен по свой начин, защото при него освен, че трябва да търпим разгневения си шеф, можем и реално да изгубим работата си. А оттам - да си причиним и семейни тревоги.

“Има ли начин да намерим правилната „посока” и да успеем да бъдем както добри майки, така и издигащи се в кариерата си жени? Разбира се, че да!”

Бъдете наясно какво означава успех за вас и кое ви прави това, което искате да бъдете. Кое ви носи по-голямо удовлетворение- похвалата от шефа или силната привързаност на дъщеря ви? Предпочитате да останете до късно в офиса, за да бъдете перфектни в това, което правите и да разпределите задачите си за следващия ден или предпочитате да приготвите вкусна вечеря за любимия и децата? Постоянно сме изправени пред избори и това няма как да се промени. Важното е да знаем кой от изборите ни ще ни донесе по-силно удовлетворение, кой ще ни направи истински щастливи.

На везните - повече време или по-високо заплащане?

И макар щастието да е съвкупност от много аспекти за повечето хора, в действителност то е онова вътрешно гласче, което „пее” само в определени ситуации. Ако се стараете в работата си просто така, чисто механично, в името на това да имате финансови възможности и да угодите на шефа, сериозно се замислете над това откога не сте вечеряли заедно със семейството си, откога не сте говорили с тях или не сте ги изненадали с нещо. Защото да пренебрегваш най-скъпите си хора, а да се стараеш да бъдеш идеален в нещо, което дори не харесваш, е напълно безполезно и отнема много вътрешна енергия. А дори работата да е нещо, което сте мечтали да правите цял живот, помислете за това, че истинските хора ви ценят не заради онова, което работите, а заради отношението ви към тях. Ако нямате време да ги видите, дали няма да ви забравят? Да се отдалечиш от най-близките си е равносилно на това да изгубиш и себе си. Само че това почти винаги се разбира, когато вече е късно.

Винаги обсъждайте работата и времето си със семейството. Не ги оставяйте да се чувстват изолирани от онова, което правите и ви се случва с „изчерпателния” израз „работа и пак работа, нищо особено”. Позволете им да вникнат в задълженията и дейността ви. Така няма да се чувстват като ненужни, а съпричастни. Обсъждайте с тях ангажиментите си и предварително ги уведомявайте за закъснения и извънредни работни събития. Комуникацията и обсъждането на вашите лични професионални проблеми е от ключово значение, за да бъдете разбрани. Съветвайте се с тях относно това дали са съгласни тази седмица да работите и през уикенда и дали те имат някакви други планове. Обещайте, че ще компенсирате отсъствието си следващите почивни дни и наистина го направете. Не се прибирайте у дома, оставяйки работата навън, защото тя така или иначе е в съзнанието ви. Това не означава, че трябва да говорите само за нея и да не се поинтересувате от останалите членове на семейството, но със сигурност означава, че искате те да са част от това, което правите - да разбират подбудите и желанието ви, да знаят каква емоция ви носи професията и реализацията.


Понякога наемането на домашна помощница може да истинско облекчение

Преразглеждайте плана си всяка седмица, бъдете гъвкави. Съумявайте да прецените и нагласите ангажиментите според приоритетите си. Направете си план още уикенда. Ако знаете, че няма да закъснявате в понеделник, помислете какво да приготвите за вечеря - нещо вкусно и нетрадиционно за изненада, например. Ако сте наясно, че ще се забавите във вторник, звъннете и кажете на семейството си, че ги чакате в някоя пицария. Когато знаете, че няма да имате време да приготвяте вечеря и всички ще мрънкат колко са гладни, не ги оставяйте да ядат сандвичи пред телевизора, чакайки ви. Уговорете си вечеря навън или помолете любимия да приготви нещо. Това разбира се зависи от човека срещу вас и от желанието за разбиране и не бива да става навик. Все пак съпругът ви също ходи на работа по цял ден. Домакинските задължения трябва да са по равно или понякога с лек ваш превес, но никога само ваши. Една майка, която работи по цял ден и готви и пере по цяла вечер, отдавна е забравила какво означава баланс, за да изобщо иска да търси такъв. Бъдете гъвкави и преоценявайте ангажиментите си, за да сте адекватни във всяка ситуация.


Не критикувайте излишно и не прехвърляйте вината. Просто говорете. Покажете своя график с ангажименти и го съвместете с този на партньора си. За да няма конфликти, си разделете задачите, така че всеки да прави онова, което му е най-лесно и приятно. За най-неприятните неща, които не искате и двамата да вършите, си намерете помощник.

Щом и двамата работите е по-добре да заделите малко пари за помощ отвън и в това време да бъдете заедно, отколкото да се карате кой, кога и кое е свършил. И още нещо - не си измисляйте излишни дейности и теми за спорове като например тази, че някой от двама ви трябва да чисти прах веднъж в седмицата. Ако тази седмица пропуснете този толкова „важен” ангажимент, другата ще го свършите. Прахът по секциите няма да ви навреди толкова, колкото този, събиращ се върху липсващото общуване. Изчистете него с достатъчно време един за друг.

“Данни за нашата страна сочат, че за около 39% от хората никога не е съществувало противоречие между работа и семейство.”

Изследването показва още, че жените държат повече на професионалната си реализация от мъжете, което е напълно в рамките на нещата. Коя жена би искала да бъде само майка цял живот? Хубаво е, обаче, да се замислим дали именно мисията ни на майки не ни прави много по-значими и завършени? Да отгледаш бебе, да тичаш години наред след малко дете, да не спиш десетки нощи, подпряна до леглото на рожбата си, да се опиташ да разбереш тинейджър, да бъдеш опора, да изучиш и да изведеш от детството един умен, отговорен, добър и всеотдаен човек, с голямо сърце и красиви мисли, според мен е най-важното, което сме длъжни да сторим. Няма нищо лошо в това да искаш да бъдеш президент, но преди това е добре да се научиш да ръководиш личния си живот. От него започва всичко. От уюта у дома идва и този в работата. А не обратното.