С края на лятото темата за подсилването на детския имунитет някак неусетно се настанява в разговорите между родителите. Започваме да предъвкваме като добре научен урок всички стари и изпитани, къде резултатни, къде не толкова, методи, само и само да сведем до минимум броя на настинките, сополите, задните хреми, стържещите кашлици и безсънните нощи с висока температура. Надяваме се, че от някъде ще дочуем за ново, неопитано до момента магическо сиропче, което ще ни отърве или поне ще спести част от яслено-градинските неволи. Но уви – поне при нас, нито един бабешки илач или пък прескъп екзотичен имуностимулант не се е оказал спасителния пояс за детските болести все още.

“И в цялата плеяда от лекции и съвети по темата, забравяме, че за подсилване на детския организъм главната роля не е на магическите сиропчета и добавки, а на редица дребни навици и фактори от ежедневието, за които дори не се замисляме. Кои са те?”

Достатъчно сън. Редица проучвания сочат, че липсата на достатъчно сън ни прави по-уязвими към болести, тъй като ограничава размножаването на клетките-бойци в нашият организъм. Това важи в пълна сила и за децата. Новородените се нуждаят от 18 часа сън, децата между 1 и 4 години – между 12-13 часа, а тези в предучилищна възраст – 10 часа дневно. И тук говорим за дълбок, здрав и качествен сън. Затова увеличете физическата активност през деня, ограничете количеството телевизия преди лягане и се стремете да слагате децата на време в леглото. Не ги лишавайте и от следобедната дрямка.

Добра хигиена. Редовното миене на ръцете, на което учат децата ни в яслата и детската градина има огромно значение за предпазване от вируси. Чистите ръце реално не стимулират имунната система, но са чудесен начин да намалите прекаления стрес върху детския имунитет, като ограничите броя на бактериите и вирусите, с които трябва да се бори ежедневно. Превърнете миенето на ръцете в забавна игра. Колкото по-често, толкова по-добре.

Каляване. Всички сме чували и чели за принципите на каляването. Но, ако редовните каляващи „тренировки“ ви се струват прекалено сложни, то може да предприемете друга стратегия със същия ефект: поставете си за цел да извеждате детето си навън всекидневно през есенно-зимния период. Нека ниските температури или лекият дъжд не са пречка (изключение правят дните със силен вятър, мъгла и обилен дъжд). Погрижете се да се заредите с подходящо облекло и надвийте мързела си.

Не бързайте с лекарствата. Няма как да се мине без лекарства, това е ясно. Но поне ограничете въвеждането им във времето, като дадете време на организмът сам да се справи с болестта. Прекалено честото използване на лекарства (особено на антибиотици) може да има точно обратния ефект – да отслаби имунната система. Друг трик, който може да прилагате успешно е да степенувате по сила средствата, с които ще се борите с болестта – започнете с бабешките методи, лека диета и хомеопатични и ако до няколко дни не видите подобрение – тогава заложете на традиционните лекарства, които всеки педиатър би ви изписал. А тежката артилерия – антибиотиците – оставете само за краен случай.

Любов и разбирателство в семейството. Във времето, в което все по-често се говори връзката между дълбоките емоционални конфликти и болестите, които те предизвикват, няма как да не обърнем внимание на атмосферата в най-близкото обкръжение на малкия човек. В неговите очи майката и таткото са най-важните хора и всеки един конфликт помежду им (дори и без той да е демонстриран бурно и наяве) се усеща от детето и влияе изключително силно на общото му състояние. Постарайте се да изглаждате проблемите помежду си и дори и понякога да се спречквате, винаги да завършвате деня с прегръдка и целувка, за да дадете на детето си онова така важно чувство на сигурност и защита в семейството.

Вторичната изгода от болестта. И когато говорим за психологическия момент, няма как да не обърнем внимание на известния като „вторична изгода от болестта“ феномен. И ако в проявата на психосоматични симптоми възрастните намират единствения начин да привлекат вниманието на близките си, то децата не правят изключение. И макар да няма официално проучване по въпроса, не една и две яслени учителки в обкръжението ми, са споделяли с мен наблюдението, че най-често боледуват децата, които са силно привързани към семейството си. Чрез болестта те намират единствения начин да накарат мама да остане вкъщи и да ги удостои с полагащото им се количество прегръдки и нежна грижа. Вярвате или не – това е факт.