Децата трябва да се хранят здравословно, спор няма по този въпрос. Изумителното е, че днес знаем повече за храната от всеки период в еволюцията, но се храним най-нездравословно. Значи някъде по веригата нещо се къса. Хем знаем, хем не го прилагаме. Мислите, че всичко в общи линии ви е ясно и успявате да се придържате към принципите? От опит знам, че всичките ни принципи и стройни теории се изпробват челно когато станем родители.

Днес нещата стоят така, че здравословното хранене за децата прави тях и родителите им в известен смисъл аутсайдери. В едно общество, в което се набляга на тестото и сладкото, по площадките масово има "джънк фууд" и споделянето на пуканки и солетки е равносилно на споделянето на играчки – т.е. то участва във възпитателния процес - тези, които имат различни принципи, биват изолирани. И с възрастта на децата става по-зле да се придържаш към идеите за здравословнто хранене. В най-достъпните за учениците места за хранене има всичко друго, освен здравословна храна, а по телевизията се толерират реклами на кренвирши и шоколад като „правилния избор” пред домашна вечеря и домашен кекс. Институциите нямат адекватно отношение изобщо и са оставили темата на домашното възпитание и на крехкия съзнателен, детски избор.

Проектът на Списание Hera.bg "Здравословен обяд за ученика"

И докато до една възраст тези родители могат да контролират храната на децата и тяхната среда, идва предучилищният и училищният период, когато децата се сблъскват с всичко това, от което родителите им са ги предпазвали досега. И за пръв път те се чувстват напълно безпомощни пред онези деца, които наблягат без ограничения на некачествената храна. Вариантът с храна от вкъщи, разбира се, съществува и е прекрасно той да се толерира и поощрява от училищните институции. Така, както е в развитите страни – да има място и време за домашната храна. За да могат да се справят с кутии, салфетки, вилици, прибиране обратно в чантите и почистване. Да им се помогне, ако трябва, за да свикнат от началото да се хранят с достойнство и настроение в училище.

И ако родителите решат да слагат храна за училище, става една немалка суетня вечер или сутрин, планиране на менюто, което си е едно немалко усилие. И тук децата неочаквано саботират абсолютно всичко - това, на което са свикнали, на което ги учим за здравословното и просто отказват да ядат домашната ни храна. А това в този момент си е истински шок за всеки загрижен родител. Постепенно започват похождения до лавката и пробойните в хранителната им култура са факт.



10 идеи за здравословен обяд на ученика


Защото детето все пак не харесва домашната храна

От срам. Да, децата често се срамуват от храната си. Те постоянно се сравняват с другите, а в непозната среда стремежът да са като всички особено се засилва. Оформянето на приятелски кръгове включва и храненето. Кой какво носи, дали е рекламирано, „модерно”, има ли лепенки, играчки, кодове за игри – всички маркетингови стратегии работят и се изпробват точно в неформалната детска среда.

Защото отнема време за игри. Пицата се продава на парче в картонена подложка и салфетка. Отгоре има съмнителен колбас, кетчуп за доматена основа, кашкавал с растителен произход и гъби от буркан. Но тя се държи с една ръка, може да се яде в движение и обикновено е толкова стара, че няма опасност нищо да се разпилее. А домашната храна отваряш кутии, внимаваш да не изцапаш, трябва ти вилица, място на което да разположиш всичко това. Става бавно и докато другите вече скачат – ти още се мотаеш с кутиите.

Защото са любопитни към "джънк фууд"-а. Може би като по-малки сте дърпали ръцете им от пръчиците и поничките, отговаряли сте вместо него: „той не яде такива работи”, но сега детето е извън опеката и може да прави каквото си иска, без някой да го ограничава. И иска да опита вкуса на всичко, което сте му забранявали.



Здравословната закуска за ученика

Как да стимулираме детето да избере домашната храна

Обсъдете го с класа на родителска среща или с класната в личен разговор. Може би повече родители мислят като вас и родителските срещи са идеалното място, на което принципите обикновено изплуват. Класният ръководител и вие като мнозинство може да измислите някакво решение децата да бъдат стимулирани да си изяждат докрай домашната храна.

Поднасяйте атрактивна храна, от която децата да не се срамуват, а да показват с гордост. И това не е никак маловажно. Навикът е важно нещо и основите му се полагат още в началото на учебната година. Инвестирайте в качествени продукти, които детето наистина обича, а не просто това, което ви се намира в хладилника, дори да е здравословно по принцип – те ще оценят отношението и старанието ви.

Нека храната бъде удобна за ядене. Да се хваща в ръка, най-много да се боцка с пластмасова виличка, да няма сосове, силни подправки. Оставете рибата, супите (но може крем супа или таратор в шише) за у дома. Нека в училище има домашни дюнери, тостове с диетични хлябове, плодове, които са лесни за ядене (без да се налага да се белят)

Допускайте компромиси. Ако досега не сте правили никакъв компромис с храненето на детето, обмислете да има все някакъв. Това важи и изобщо. Една непреклонност винаги среща съпротива, но склонността да се затворят очите за нещо – печели симпатия. На пазара има по-здравословни опаковани храни, може да предлагате за следобед освен ядки, парченце черен шоколад.

Бъдете гъвкави и се съобразявайте с вкуса на детето. Ако не му харесва една храна, не му я предлагайте, питайте го какво му се яде, какво не и проверявайте спокойно чантата с храната. Не е задължително всеки ден всичко да е изядено. Ние също не го правим – хапваме от нещо повече, от друго – по-малко. Не настоявайте излишно.

Успокойте се. Влагането на напрежение за нещо такова като обяда е напълно отблъскващо детето, което инстинктивно избягва стреса и се съпротивлява срещу източника му. Ако за 7 години вие сте се хранили сравнително здравословно – то тези усилия няма да отидат напразно. Имате поне едно предимство – детето ви познава избора и един ден, без вас наоколо, ще го направи в полза на здравословната храна – домашен обяд в кутия.

Златното правило: говорете с детето. Няма конфликт, който да не може да бъде преодолян с комуникация. Кое не му харесва, защо по-точно (може да има отправена подигравка или срамен случай) какво мисли то самото за храната. Съобразявайте се и поднасяйте информацията за полезното/вредното по забавен и некатегоричен начин. Важното е храненето да не е ябълка на раздора, а още една тема, по която да говорим спокойно и без насилие с детето.