Много добре помня тинейджърските си години, когато редовно си обменяхме дрехи с моите приятелки. Моите не ми се струваха така интересни или модерни, а чуждите ми харесваха повече. Те смятаха същото за своите. Подразбира се, че това се прави между приятелки със сходни фигури и килограми и не само това ни правеше близки.

Имаше три прости правила при размяната:

Да не се появяваме с чуждата дреха в компанията на собственичката й. Тоест в очите на околните, най-вече на момчетата, тя да е изцяло наша. Следваха уговорки кой кога с какво ще излиза.

Друго правило беше да не искаме определени дрехи, за които знаехме, че са любими на приятелката. Аз имах такава рокля, която никой не ми поиска през годините – знаеха колко я обичам и тя нямаше да им стои така, както на мен.

И третото правило беше да изпираме след носене и връщаме дрехата във вида, в който сме я взели. Ако се случи да се повреди - скъсана или с петно, си проличаваше истинското приятелство по реакцията на собственичката.

“Разбира се, единственото, което търсехме, беше разнообразие. По този начин гардеробът ти се увеличава сякаш двойно. Но не злоупотребявахме, вземахме дрехи назаем само при среща с момчета или в отчаяние от собствените си дрехи.”

Тази практика продължи и в студентските ни години, макар там приятелствата да бяха нови – оказа се, че много като мен практикуват тази размяна на дрехи и нямаше пречки тя да не бъде продължена. Сега с някои по-близки приятелки също от време на време си разменяме или подаряваме дрехи, които не носим. Малко като носталгия към младежките години.


Какво печелим с размяната на дрехи:

Разнообразие на първо място. Никоя жена не е напълно доволна от гардероба си. С „пазаруването” в чуждия гардероб обаче, си набавяме малка дори доза разнообразие. Чуждата дреха влиза за кратко в ежедневието ни и бързо излиза – какво по- хубаво от това.

Защото така и не трупаме много ненужни дрехи. Става въпрос все пак за една среща, едно излизане. И ако приятелката ни има някоя защеметяваща рокля, която й е омръзнала, ще я ползваме и ще й я върнем, обикновено и ние имаме не малко дрехи, които са ни омръзнали.

Пестим пари. Това е една изобщо не маловажна причина. Защо да даваме излишни пари за дрехи, като можем да ги вземем назаем. Например роклята за абитуриентския бал. Една елегантна рокля, а добрият вкус няма преходност, може да бъде облечена два пъти в разстояние от една две години.

Веднага се нарежда и следващата полза – индустриалната вреда върху природата. Всички знаем, колко евтино се плаща на работниците в шивашките фабрики, особено на големите вериги конфекция и т.нар, fast fashion. Не се замисляне често за това, но всяка една дреха от разпродажби коства детски труд, вредни емисии във въздуха и водата и макар и на дребно – така бихме могли да бойкотираме тази гигантска почти робска индустрия.

Сближаването е една много приятна последица от размяната на дрехи. Мини ревюта с много смях, обмен на клюки, ежедневната суета с момичетата – това са безценни за всяко приятелство мигове. Много по-качествени от шопинга в мола.



И ако си мислите, че това е една отживяла момичешка игра на маскарад, много грешите. Модата да се разменят дрехи (и битови вещи) набира все по- голяма популярност. В САЩ т.нар. Swapping party (парти с размяна) са много известни и се организират и в други по-големи европейски градове. На такова парти носиш свои дрехи, които вече не харесваш, те се оценяват по разни критерии – като запазеност, модна актуалност и т.н., сортират се и се подреждат така, че някой да го хареса. Такива партита са възможност бързо да се сприятелиш неангажиращо с непознат, който така бързо и да излезе от живота ти, подобно на старата дреха. Маниер, който много допада на американците.

“Много отдавна на този принцип се организират и благотворителни дарения. ”

Като всеки носи стари дрехи, те биват оценявани от комитета към църквата, най- често, като цените са много ниски – броени долари. Всеки може да си купи на такъв базар. И освен, че се сдобиваш със сравнително запазена носена дреха на много ниска цена, парите отиват за благотворителност. Е разликата е, че не ти връщат дрехите обратно, както при момичешката размяна, но пък каузата си струва.

Днес след години размяна на дрехи гледам доста свободно на модата и облеклото. Не се притеснявам, ако някой ми предложи да ми подари своя стара дреха, която не харесва, но мисли, че на мен би ми харесала. Правя същото и аз на свой ред. Това общуване за мен е израз на привързаност и приятелска любов, нямам предразсъдъци, защото на фона на отношенията, дрехите не са никакъв сериозен фактор за щастие.