Списание Hera.bg подкрепя преди всичко баланса в храненето - традиция и тенденции, здравословнa, но и близо до обичайната за сезона и мястото храна. Защо избрахме да направим интервю с Здравка Кокалова от i love our dreams? Защото нейните рецепти олицетворяват всичко това, което е важно и за нас. Плюс невероятното й естетично чувство в поднасянето на храната, което ни грабна от пръв поглед. Наскоро тя спечели и една специална награда. За всичко това и за още много интересни неща си поговорихме с нея:

Какъв човек би следил блог като I love our dreams? Как си представяш един твой читател?

Мисля, че са предимно млади хора, такива, които търсят някакъв експеримент с храната. Също, които следят с какво се хранят, интересуват се от по-здравословни алтернативи и харесват красиви неща като мен. Най-вероятно и обичат кулинарна фотография. Като цяло си ги представям космополитни, такива, които обичат да изживяват живота си пълноценно.


Отношението ни към храната се заражда още в ранното детство. На какво ухаеше твоето детство, какви са спомените ти за кухнята у дома?

Само хубави! Майка ми постоянно готви. Винаги имаше някакъв сладкиш, закуска, всякакви манджички. Винаги е обичала да експериментира и вкъщи е пълно с готварски книги и списания. Това, което най-много ми мирише на детството ми, е немски сладкиш, горещо какао и палачинки. Любимо ми бе картофените кюфтета на фурна със спанак и млечен сос в комбинация с зелена салата. Нямах търпение да дойде пролетта, за да го направи.


Как се храниш сега? Какво приготвяш най-често у дома за близките си? Има ли такова нещо като балансирано хранене за активни хора и как ти го прилагаш в рецептите си?

Храня се както обикновено в последните пет години. Балансирано. Голяма част от това, което приготвям всекидневно в къщи, се намира в блога, така че всеки може да го види. В къщи най-често приготвяме една индийска леща с ориз, подправки, кокос и нещо свежо. Наистина ни е любима. Също много често си приготвяме една баница с боб и печени чушки, която все още не съм пускала като рецепта, но тази зима сигурно ще се появи. Относно балансираното хранене, мога да кажа, че не е нищо особено. В момента, в който промениш хранителните си навици и те станат рутина, то спираш да се замисляш особено, за кое и как. Всъщност ние имаме много добри възможности да се храним правилно стига да искаме, които не ни струват повече пари или време. Разбира се, ако сте свикнали да се храните само навън и да не готвите нищо, то тогава ще ви струва някакво време. Просто хората трябва да се научат да си готвят всекидневно, без това да ги обременява.


Храненето важен ритуал ли е за един модерен градски човек или липсата на време е определяща?

В действителност храната днес се превърна в нещо повече от обикновено хранене. Точно градският човек, може би поради по-големите възможности за различни продукти, превръща тази дейност в специален ритуал. Макар, че реално погледнато храната в по-стари времена често е имала точно такава ритуална форма. Може би от един момент нататък хората сме възприели това като рутинно действие и може би точно сега ставаме свидетели на ренесанс в кухнята на обикновения човек. Относно липсата на време, това е просто оправдание! Давайки за пример себе си, аз нямам никакво време. Излизам в 8,30ч. прибирам се в 18,30ч., но винаги правя някаква вечеря, а поддържам и кулинарен блог. Всичко е въпрос на желание.


Блогът като формат е по-личното място, в което човек решава, че може да се разкрие и да сподели нещо от себе си. Как реши да започнеш свой блог, коя беше движещата сила?

В моя блог не споделям особено от личния си живот и то напълно умишлено. Главно се фокусирам върху общи теми и по-сдържани коментари от ежедневието си, когато пиша встъпителните текстове към рецептите. Разбира се, наблягам главно на самите рецепти, същото се отнася и за фотографиите. Започнах блога, защото исках да споделям някъде фотографиите си на храна, а и да записвам рецептите, които харесвам. В последствие прерасна в нещо малко по-голямо от просто бележник.



Прави ми впечатление в I love our dreams артистичният елемент в снимките. Колко важна е тази естетика за теб и има ли тя принос към цялостното представяне на храната?

Да, разбира се! Както казах, самите снимки бяха причина за този блог и за желанието ми да приготвям все нови и интересни неща, защото исках да ги снимам. Естетиката в снимките ми е като тази във всичко останало, което правя. Комбинация от неща, които намирам за хармонични. Същото важи и за една рецепта.


Наскоро спечели награда на журито за здравословно ориентиран блог и повечето рецепти в I love our dreams са вегетариански, веган и суровоядски. Това хранене как се вписва в днешния начин на живот, толкова ли е трудно, колкото изглежда на пръв поглед?

Да, много съм радостна от оказаната ми чест. Иначе самите режими на хранене не са сложни. То просто е начин на живот, който избираш. Не е по-различно от това, което мислим за нормално. От гледната точка на човек, свикнал да яде определени неща, е наистина трудно да разбереш как може някой да не ги яде въобще. Замествайки един режим с друг просто, продължаваш да съществуваш, но парите, които си давал за едно отиват за друго, не е по-различно. Просто не трябва да се ограничаваш в мисленето си.


Скоро започват Коледните пости, а постенето е една стара наша традиция. Могат ли, според теб, постите да бъдат отново реабилитирани като практика, на фона на общата тенденция на отказ от храна с животински произход?

Мисля, че все повече хора се връщат към постите. Тези, които по принцип спазват такъв режим няма какво да ги мислим, но определено тенденцията е към засилване.


Блогът ти е ориентиран към здравословното хранене и най-новите тенденции, но има и традиционни рецепти, с които всички сме отраснали. Противоречат ли си тези неща, според теб?

Зависи, дали искаме да ги противопоставяме. Традициите в нечия кухня по-скоро идват от вкусове и текстури, разбиране за храната от дадено място, защо тя е каквато е, а не толкова от точни рецепти. По-скоро точните рецепти са онези граници, които хората обичаме да си поставяме. Можеш да приготвиш нещо традиционно, по какъвто и да е начин, стига да го разбереш и уважиш корена му, запазиш неговия дух.

Специално за читателите на Hera.bg Здравка предлага една уникална рецепта Джинджифилова торта с портокали