Веднъж на няколко човешки години колелото на живота се завърта по един необикновен, разтърсващ цялото ни разбиране начин. Време, което всеки назовава по свой начин - Бог, Природа, Вселена, което ни дава възможност да се надскочим. В почти космически смисъл.

Да променим нещо истински важно. Себе си.

Ще го разпознаеш. Силата му е толкова голяма, че със сигурност първоначално ще се впуснеш в тази промяна. Но ако много бързаш, ако егото ти не може да изтърпи метармофозата, Природата (или както го наричаш) ще върне нещата в основния им вид. Евентуално с малко по-различни декори. Разбира се и малко блясък.

Ако не успееш да издържиш на тази енергия? Очаква те привиден рестарт, но всичко се повтаря. Хора, чувства, ситуации.

Няма да е далеч после времето, в което ще разбереш, че всичко е цикъл. Но с други герои. Въпреки усилията ти да ги измислиш различни. Умът, който мисли, че винаги е прав и знае ще го направи. По-измислени и отпреди. Просто пак не си осъзнал.

И отново ще бъдеш хванат в тънката мрежа на битието си. Последното никога няма да разбереш. Егото те е победило. Уви.

Затова е много важно да бъдем осъзнати дългосрочно, точно (и единствено) в това, което ни разтърсва. Силно!