Всички сме чували как диетолозите препоръчват консумацията на риба два пъти седмично. Интересни статистики сочат, че народите, които имат природо-климатични предпоставки да добиват и хапват риба и други морски дарове в изобилие, всъщност са с по-висока средна продължителност на живот, с по-малко сърдечно-съдови и ракови заболявания и изобщо – с по-добро общо здраве. Затова, ние бихме препоръчали, да включите в ежеседмичното си меню, поне две рибни хранения, а защо не и повече. И си знаете, нали, нека рибата е приготвена по здравословен начин, за да се съхранят максимално полезните й съставки. Гответе на плоча, на скара, на фурна, на пара.

Рибата е богата на:

омега 3-мастни киселини (предимно в морските, не в сладководните риби);

незаменимите аминокиселини фенилаланин, лизин, триптофан, метионин, треонин, хистидин и други, които нашето тяло не може само да произведе и се налага да си набавя отвън;

витамини – A, B1, B2, B12 (в рибния хайвер и в черния й дроб), C, D, E, K, PP;

микроелементите: калий, магнезий, фосфор, сяра и макроелементите: цинк, йод, кобалт, мед, селен, манган, флуор;


Видове риба според количеството мазнини:

Постни - съдържат до 5% мазнини. Такива са толостолоб, треска, мерлуза, хек, бяла риба,щука, каракуда, калкан, кефал, лефер, пъстърва, попчета.

Полутлъсти – съдържат между 5 и 10% мазнини – шаран, акула, нототен.

Тлъсти – съдържат над 10% мазнини – сардини, скумрия, сьомга, морска пъстърва, херинга, риба тон


Редовната консумация на риба:

Се грижи за добра сърдечно-съдова система и намаляване на кардио заболяванията и пороците. Омега 3-мастните киселини превантират тъканите от възпаления, предпазват от запушвания и стеснявания на кръвоносните съдове и др.;

Подобрява метаболитните процеси в организма;

Подпомага функциите на нервната система;

Намалява риска от ракови заболявания;

Е полезна за нашето зрение – особено при хората в напреднала възраст – намалява се риска от макулна дегенерация;

Подобрява имунната система;

Балансира процесите на ендокринната система, а оттам и на половата система;

Действа благоприятно на храносмилателните органи;




Интересни факти за рибата:

Рибата е много богата на полиненаситени мазнини и бедна на холестерол, нo количеството и вида на тези мазнини, зависят от вида на рибата, възрастта й и сезона на нейния улов.

Консумацията на някои видове риба (скумрия, риба меч и миди) може да доведе до натрупване на живак и олово в организма, което не е добре, защото има токсичен ефект на клетъчно ниво. Това особено се отнася и за така модерната сьомга - винаги проверявайте от какъв източник е тя. Най-рядка и най-полезна е дивата сьомга от Норевегия или Тихия океан, за разлика от тази, отглеждана във ферми.

Рибата се усвоява от храносмилателната ни система за около 2-3 часа, много по-бързо от животинското месо. Това е така, заради по-ниското съдържание на съединителна тъкан. При рибните белтъци, колагенът е в повече за сметка на еластина, което прави нейното месо много по-крехко и лесносдъвкаемо и смилаемо.

През зимния сезон увеличете консумацията на рибни продукти. През студените мрачни месеци се обостря дефицитът на витамин Д, който се синтезира, посредством слънчевите лъчи. Рибата е богата на този витамин. Така ще предотвратите усещането за прекомерна умора, проблеми със съня, намален имунитет, болки в костите и ставите, зрителни проблеми и т.н..

Речните риби са по-бедни на омега 3 в сравнение с морските и океанските. Най-богати на полиненаситени мазнини са дълбоководните океански риби като сьомга, сардина, херинга, есетра.

Рибата има много висока хранителна стойност, а в същото време почти е лишена от въглехидрати и вредни мазнини, което я прави предпочитана храна за диети, бодибилдинг и здравословни хранителни режими.

Според постещите, рибата не е "блажна храна" и се разрешава в определени дни - Никулден и дните без сряда и петък. Според вегетарианците и веганите, рибата е също толкова жив организъм, колкото агнето или телето и етичните съображения тежат с пълна сила - те обаче трябва да се постараят да си набавят есенциалните мазнини от друго място.