Раждането е тема, която вълнува вече не само бъдещите майки и татковци, но и лекари, общественици, публични личности, психолози и хора с по-езотерични и крайни идеи. Тази тема е само част от една по-голяма, от два модела на родителство, които все повече разделя майките и обществото на два едва ли не враждуващи лагера.

Либерално срещу традиционно: Кърмене на всяка цена или адаптирани млека, домашни пюрета срещу готови пюрета, традиционно захранване или изключително кърмене (без даване на вода), ваксини или не. И естествено раждане срещу цезарово сечение. Изключително силна е тази нова вълна на „естественото” срещу „медикаментозно, изкуственото, традиционното” Все по-убедени и надъхани са все повече млади жени в това да родят естествено, да кърмят дълго и изобщо да се придържат към всичко, което следва природата. Какво става обаче когато тази твърда позиция срещне неочаквани обстоятелства, независещи от самата майка? Особено когато се касае за ключовият момент в майчинството – раждането.

Все повече експерти и научни изследване от всякакъв характер ни убеждават за рисковете от неинформираното цезарово сечение по желание на родилката. И те съответно са прави. Рискове има и подобна интервенция трябва да има медицинска обосновка. Хроничен проблем на майката като висок дипотър или високо кръвно налягане са една от причините, поради които се препоръчва планираното цезарово сечение. В хода на родилния процес могат да настъпят усложнения като увита пъпна връв или друга спешна ситуация, която да наложи взимането на светкавично решение от страна на израждащия екип.

“Ако се стигне дотам, една жена, която е твърдо убедена да роди естествено, все пак да претърпи цезарово цезарово сечение, я връхлетяват не толкова положителни емоции след раждането. ”

Разочарование и вина. На първо място това е личното разочарование. Не всичко е протекло както е очаквала, както се е настройвала и негативното чувство лесно се обръща към нея самата. Тя не е била достатъчно силна, добра, предала е „каузата” и е дала лош старт на бебето си, което не е минало по естествения път, а е било грубо изведено на бял свят с разрез. Вината става много силно чувство, когато се смеси с разочарованието от самия себе си.

Обвинения. Родилките не са лекари-специалисти и не могат да преценят в хода на раждането, кое е най-добре за тях, ако има усложнения. Пред тях трябва да се представи избор, ако има такъв и да й се обясни какво се случва и какви са опциите. Но дори и тогава е трудно просто да станеш и да отидеш на второ мнение, ако има съмнения. Често жените, претърпели нежелано цезарово сечение обвиняват екипа в прибързаност и това се отразява на цялостното преживяване около раждането.

Осъждане от страна на другите. Обикновено тези силни убеждения за „естественото” се затвърждават в малки общества от бременни и майки, в родителски центрове и под влиянието на различни експерти. Ако се случи така да има раждане с операция, майките често стават обект на осъждане от страна на другите. Дори да не изказана на глас, понякога оценката е толкова негативна, че младата майка става аутсайдер в подобни малки общества.

И странно, но негативно отношение към собственото тяло, към Белега. Този срамен белег, символ на провала и разочарованието. Сякаш не е родила бебе, а е жигосана от собствената си безпомощност. Точно тук трябва да започне промяната и хубавото чувство от появата на бебето да се възроди.

Майка, която се е сблъсквала с подобни чувства след цезарово сечение трябва да осъзнаят, че не могат да контролират всичко в живота си. Ще има още повече ситуации, които ежедневно ще й го доказват. Тя трябва да приеме, че понякога друг ще предизвиква събитията, а това в случая е лекарско решение в напечен момент.

Тези майки не бива да се срамуват от тялото си, от белега, от това, през което са минали и трябва да срещат симпатия, а не осъдително отношение от страна на другите. Защото тези чувства, добавени до бушуващите хормони и следродилните кризи могат не само да влошат състоянието, но и да отровят връзката с бебето й, която точно сега се изгражда.

Струва ли ви се преувеличено да разглеждаме подобни ситуации? Забелязала съм, че жените обичаме да се състезаваме една с друга, а полето на майчинството е много благодатно. Коя колко дълго е кърмила, коя как захранва, дали дава вода. Коя не взима плачещото дете, когато падне, а го оставя да се справя само. Коя как е родила. Най-вече – има много жени, които не говорят открито за това, което ги фрустрира като майки и причината за тяхната тревожност остава неясна дори и за тях. А тя рано или късно избива в грешна посока. Вината, тревогата, чувството за малоценност. Нека говорим, нека приемем различните, нека не се срамуваме и състезаваме. Ние сме просто майки, които правят всичко по силите си.